понеделник, ноември 12, 2012
На банкет с бате Сашо (10.11.2012 Събота)
В тази невероятно обещаваща съботна вечеринка, решихме да си избухнем както си требе. За целта планирахме посещение на небезизвестен столичен клуп, започващ с „микс“ и завършващ с „5“. Както обикновено, и по стар североизточен обичай, се подготвихме вкъщи. Ракия, бира, мезе, мара... каквото бе останало от безпаметната петъчна вечер (а именно - джин и евтин коняк). Слушахме рап, понеже така обичаме. На маса предпочитаме генгста рап, с кучки, патлаци, бело и пръснати мозъци (задълже). Иначе, се увличаме и по леките емо-суаг версии. Държим да сме актуални, със всичко, както си требе (тесни суаг джинси, модни фешън тениски, шапки и електроженски цаки). Но нека се върнем... бек ту да хууд... и към темата. Върнахме се. Послушахме суагърс
ки рап, ипихме всичко, което можахме (което не можахме си го взехме в едно патронче заизпът), па си намкетнахме по една антерийка и си фанахме пътя. Разперихме крила и се пуснахме в нощта. Почти като Батман.
Е, малко падахме, де... ама то си е нормално. Стигнахме. Имаше опашка от екзалтирани тийнове, някои дори си носеха нотариалните. Супер. Банкета беше рага с муфини. Боб Марли и марихуаната беха на почит. И при нас е така. Всеки обича Боб Марли, аз не познавам и един човек, който примерно да мрази Боб Марли, честно, то просто си е задължително да го обичаш. Такъв благ, извисен, проповядващ мир и любов в творчеството си. Жалко, че си замина. Такъв свестен човек. Готян чиляк. Гоем Пич(шш). Както и да е...
Редихме се бая.. тъкмо да доизлочим джинчето. Влезнахме. Аз и ма нигга Г. Ганджев от Попово. Нямахме много познати, понеже сме от провинцията. Оглеждах се за приятни моми, на които намигах палаво и похотливо. Отвратителен ставам като се напия, честно ви казвам, не се понасям, мразя се и мисля, чесно вече, да се променя... Та, нямахме много познати, малкото приятелки, които присъствуваха, не ни привличаха твърде сексуално, а привличащите ни такива, стояха на дистанция, която аз безплодно се опитвах да стопя. Не ми се получаваше, което ме караше да пия. Поне музиката беше готина. Изкочи и каше. Абе, всичко бе на ниво, както си требе за подобаващ рага-реге-хихпхоп банкет. И Бобо пя, и други рапери. И чичо ви Жоро от Толбухин. За всички зарибени. Йеааа...
Дотук не се случи нищо. После, навярно се е било случило нещо, но кой ти помни по тия времена... И така. Дотук с нашата малка рубричка. Очаквайте включване следващия уикенд..
Накъсана лента
Изсулен повръщам на ъгъла, зъзнещ и схлупен...
Ступорен, в ден мазен, смазан, ужасен и кален...
В черно-бял
филм, с накъсана лента,
надъвкана,
скъсана и със тиксо лепена...
Откъс от
Париж, в който драйфам във Сена...
Преял със бАхур, поръсен с култура.
Колкото - толкоз, или колкот' за вкус...
Просто съм
луд, или просто съм прост...
Зацепил във рими, бягайки крос...
Дибидюс гол,
тръгнал бос, на ушенце с коз...
Усмихнат, в
залеза се давя, щот добре ми се отдава..
Да пуша ми
ходи и затова го избрах...
И
най-големия ми страх е да умра от смях?...
И дебна,
настръхнал големия Крах...
Треперещ,
напрегнат, в неделен следобед,
Объркан,
изтръпнал, изпаднал в тревожност...
След сутрин със бяло...с тръпки
подкожно...
И мисли
спохождат...
Да скочиш от
шестия етаж, далеч не е сложно...
Няма
невъзможни неща, дръще ме, щото летя...
Карам
кай-сърф и съм хай, и във кръв..
реки текат,
остриета секат, удрям те с прът...
... тука
бийта насича , фитила се пали, дими, пращи, че и пука
Разтревожен,
оглеждам се пак за кука
Пускам си
филма и забаравям как и защо съм пак тука...
С вас открит
съм.
...и винаги
признавам си когат‘ разбит
съм.
Боксувам във
киша, и се правя че пиша,
в неделен
следобед, за бога не мога...
Джазче да
пусна, да се поотпусна
От кишата,
света и суетата прикрита...
Позата, кича
и всичко, коет‘ не ми тича...
И да задишам в тишината сам до насита.
Етикети:
Александър Недев,
лента,
накъсана,
накъсана лента,
наркотици,
Aleksandar Nedev,
drugs,
marihuana,
marijuana,
xbizzit
Абонамент за:
Публикации (Atom)