Та ходим си ний, тримцата - аз, Даньо, Жоро и Дефлян Рязградски и по едно време като ястреби от гръмотевично небе към нас се спускат трима кукери. Вадят пистолети, земат ни лични карти. Настава смут и параноя. Жоро повръща от спек. Намират му коза, както и кашето на Даньо. Дефлян... той па си бе скатал бучица бакпулвер. Аз? Аз си бях чисте бе, мчи къ...
Ма ко да ги прая, тръгнах с тях към 3-то районно. На изпът ми беше, отивахме на банкет на 4-км. Викам да се повозя, шом господата са толкоз любезни. Започвам да си лафя с тях, пускам вицове и свежи хуморески. Познбат похват. По едно време както пътуваме по цариградско, куките потриват доволно ръце, мойте негри хем се спичат, хем уж не ги ебе... а аз гледам през прозореца към разтичащите се светлини на ноща като наяден с паркизан шахматист. И.. тогаз, да точно тогаз, не щеш ли и баш изведнАж, силна светлина проряза хоиризонта. Шофьора загуби контрол над колата. Летяхме над 4-км. И полетяхме... И полетяхме.. Нанякъде, еба ли му майката къде, бях заслепен, а дори нямах време и да се уплаша...
Очаквайте Втора част:)
Публикации
