Търсене в този блог

вторник, септември 06, 2011

Животът на бармана Жоро: Глава 3 и 4

Глава 3: На път към Амстердам

Жоро тъкмо бе приключил бачкане и си смучеше биричка от бара, бдеейки за капитана. Демек, капитана не трябваше да вижда Жоро, докато той пие от бар-ската бира. Трябваше да се прикрива и да бъде ъндърграунд. Но няма порблем, Ъндърграундът беше в Жоровата кръв... както и пюр уискенцето, парцуцката, теклилката, бирката, лафчето, моабетчето и гезменценцето. И мезето... И ракия, да, да, и ракия!!!...

И така. Жоро пътуваще към Амстердам, или по-скоро кораба му плаваше натам и Жоро се возеше в него. И си бачкаше, и си спеше (през почивките), и си пръцкаще (когато си поиска)... Такава бе съдбата на корабния работник... „ко да прай друго на тоз малкия корабец... И тъй. Трепнеше в очакване, доизпиваше си биричката и потирваше доволно ръчички. Имаше план да си напазари сто и петнейсе спейс курабийки, семки, гъбки, спийд и... Беналгин. Че сяка сабалям е толкова трудна и тежка, „Мамамудайба!”... А, да - и Визин... за очичките... Така се бе унесал в мечти, планове, филми и проекции... превъзбудено му бе. Реши да си пусне порначец за да разпузне и да хапне 3-4 снийкърска за да му е харабийка на душата. Речено-сторено...

Глава 4: В Амстердам и обратно

Жоро бе в Амстердам. Посети квартала на червените фенери, възползва се, купи си и коз, както и некви лепкави хаш-мъффини. Ко да прай... Интересно му бе да бъде част от тоя световен Содом и Гомор. На втората вечер му подариха безплатно кока, една испанска... му правиха му разни работи в квартала, а... също така изпуши и 2-3 Амстердамски и изяде е’на курабийка. Щастлив бе. Класически стоунд турист... Готино деграде... Абе, хем кулл, хем леко притеснителен субект. Но ще ви кажа само едно: В Амстердам след 11:30 да видиш човек без размит поглед е супер рядкост... особено в центъра... особено в квартала, мааан...

И ‘се пак Жорко си поживя царски. Купи си кока за 20 кинта и я попиля из улиците. Преди тва куса Холандеца. Хапна в Макдоналдс, достигайки до извода - „Макдоналдс насякъде си е... Абе, ти си знаеш... Да не кажа „зле”, ама... Нямат бира и шкембе!...”

И така. Щастие, свито в промеждутъка от времето между изяждането на един Биг Мак и изцъкването на е’ни големи картофки. Полвиначата работа, фаст фууд почивка...

И се пак - пълна харабийка, братче. Хем си боцкаш картофки в сосче, наподобяващо суха салата Снежанка, хем си свиваш Козленцето... Грозно и криво както винаги, то Жорко тей и не се научи да си свива кат’ пич... ‘Ма за к’во му бе, имаше си сто и „пидисе” приятелки, коит’ свиваха 5 пъти по ху’у от негу, ман... Разбираемо е, и аз, ако бях на неговото място, щях да правя така...

И точно в тоз’ момент, неразбираемо защо, Жоро си седеше на палубата и си пиеше двоен „Синяр”, и си слушаше рапеца след едно мъндзърко козле... Забавляваше се, правеше си представление сам на себе си и тей нататък... И така... С други думи правеше неща, които Вие, драги ми слушатели, не можете да правите, а камоли да бълнувате, сънувате и... да си представяте. Беше се наял със сиренце, целенасочено, понеже бе чул, че е доказано, че повишеното ниво на тирозина (съдържащ се във високи дози в сиренето) предизвиква... ъ... сънища. Предимно странни и объркващи но... все пак - сънища. По-добре от нищо... На тоя кораб всеки трип е ценен...

Всъщност истината бе, че Жоро бе сам в „Месс Руум”-а, коет ши рече, стаята, в която сички могат да киснат след табота, да пият и ядат, но да не усилват музика след 12. Мал шанс... Жоро си пиеше амнайстата биричка и слушаше „Моби - Алис (Генерал Миди Ремикс)” и не го ебеше особено често, много и значително... Демек, бе се накозидрондял и боравеше с ултрамегатрон меча на Джамайските Спейс Реънджъри... И призоваваше Джамайскитя Волтрон час през час... И прочие... Ко да прай... То на тоз кораб...

И всъщност цялата идея бе, че Жоро си имаше очаквания от тая вечер. Да излезе, да си напазари... Бири... Мара... Сирене... Бахур... Кот’ намери... Се си е файдичка...

Напазари си само три Кьолнски бирки, испуши се амстердамската каше Марка и си разболя главата като болна мацка след едра шарка...

Димек - докара си нормалното дереже на е’но що-годе - зле деграде... Или що-годе нормално зле... Деградирало добро дете, студент от провинцията, слушащ рап и пушещ трева, пиеш ракия и мента, и праскащ бирчоци междудругото... Ей такива хора познавам поне аз... Хек - шампиони, преживяли харакири след амнаисе бири, с дървени мечове, глави - пресни пасти и меки пици, и... ПриродонаУчен устрем. Естественици, изитатели...

Биолози... Зленковци... Зелени...

А през това време в слушалките на Жоро звучеше:

„Козата беше за трева... И през времето това... ренираха козите горски... И ето ги във Клуба. Първият куплет:

Та-ра-ри-рай-ра-рай-рааа...”

И прочие:

„Вълка предложил им контракт... Имал магазин за дискове и плочи... Занимавал се със... Ъ... Шоу - бизнес...

И козите зарибили се, дръпнали ено козле... Запели. Нещата се развиха в главономна скорост... Писаха за тях във всички горски вестници - „Тревата прави борбата” - пише го и в „Нощен труд”!...”

И така. Жоро пиеше, пушеше, слушаше и...пишеше. Каквито му ги ги говорят... Звездите... Хората... Почие... Има ли значение... Субектите... Обеките, размити в дъджовната октомврийска Софийска вечер... Варненска, Софийска, Пловдивска... Има ли значение... „Ще я имам, скоро” - каза си Жоро. Речено - ... Ъъ... Сторено?...

събота, септември 03, 2011

Животът на бармана Жоро: Глава 1 и 2

Глава 1: Ден Първи

Жоро се беше надрал и си бе пийнал бирка. Пусна си порначец, лъсна си една и си легна. Денят му бе чудесен и безкрайно смислен... Нищо ново на хоризонта...

Глава 2: Предисловие

Барманът Жоро работеше като... барман в безизвестна варненска кръчма, разположена на Алея Първа. През лятото бизнеса вървеше и Жорко припечелваше незле. Е, не можеше да си позволи да посещава ежедневно клубовете по Златните, но поне ходеше в Час Пик и Плазза, когато си поиска. И така... Живота си вървеше, чайките цвъкаха, туристите пиеха, а студентите от Толбухин се излежаваха на плажа (за да направят тен, понеже било по-модерно, а нямаха пари за солариум).

И така неусетно дойде зима. Бизнеса замря на пълно, кръчмата бе временно затворена, а Жоро, съответно изпратен в безсрочна неплатена отпуска, т. е. беше уволнен. Това беше тежък удар за барманската му душица. Нямаше повече безплатно пиене, нямаше бакшиши, нямаше пияни туристки...

Жоро не искаше да се предаде на безработицата, ширеща се във Варна. Реши да отиде на гурбет, понеже ги владее езиците, а и занаята му е в ръцете. Речено-сторено. Яви се на интервю, поговори малко „немски”, поговори английски, поизлъга туй-онуй и... беше назначен от някакъв холандец и некъв датчанин, говорещи немски, холандски, датски и английски и вземащи около 8 хиляди евро заплата. Страхотни хора, пълни пичове, мноу куул...

Един месец по-късно Жоро се намираше на некъв речен круизен кораб, работещ като барман. Или по-точно изочаваше предварително определените от фирмата правила и стандарти за извършването на тази работа. Учеше се за пореден път. Нищо, че уж вече владееше занаята. Но... на кораба нищо не бе същото, а бачкането си беше истинско и доста тежичко. От него трябваше да стане универсален служител - барман, келнер, сервитьор в ресторант, а евентуално и готвач. Но нищо де, човек се учи докато е жив. А и най-хубавото е, че накрая се понаучи да прави и някой друг коктейл. Поне да не лъже хората, че уж има опит като барман. И така. Бачкаше по амнайсе часа, през повечето от които се подпираше ту на левия, ту на левия крак и сръбваше водица с лед, тъй като въздуха на кораба беше много сух и изсушаваше устните му. Освен това го го бяха накарали да се обръсне и сега чувстваше кожата на лицето си неприятно суха и раздразнена. Чакаше с нетърпение края на работния ден, в който несъмнено ще можеше да си пийне 2-3-4... халби бира, под надзора на бар мениджъра или шефа му, който всъщност беше 24 годишен унгарски младеж, приятно културен и неприятно сериозен и амбициозен в работата си. Пфф, поне пиеше... От друга страна, обаче, Жоро мразеше такива шефчета - надъхани, мечтаещи за „кариера”в тоя сектор. Защо не ми туриха за шеф некой нашенец или поне балканец - сърбин, румънец или турчин. Щяхме да бачкаме по-малко, да пиеме повече и да вземаме повече бакшиш. „Бах тоз късмет аз, се на мен ли?!?...”

Размисляваше си Жоро за разни житейски тематийки, смучещ кенчета от най-евтината швейцарска бира, която намери в „Лидъл” (49 швейцарски франка, 41 евро цента или около 82 стотинки). „Много готян супермаркет,евтин... и тука го имат, евала...” мърмореше си Жоро. Разхождаше се напред-назад, с цел да си намери евтин стъф и/или курволяк. Се пак беше за малко в тази красива, културна и спокойна страна. Искаше да се възползвува от нея максимално. Жалко само, че нямаше пари. Мал шанс, като никога и т.н... Добре, че некъв неизвестен и непознат френскоговорящ тип го бе почерпил с малко хашиш фор фрий и сега Жорко изгаряше от нетърпение да си направи главата мека пица, да изпие още някой друга бирица, да се прибере, да хапне нещо сладко (най-добре шоколад) и да си бие една пред компа. Ко да прай, и той е човек, една душица мамина сладка, неразбрана и самотна...

петък, септември 02, 2011

Животът на бармана Жоро: Интро

Интро:

Това е една история за живота на бармана Жоро. Ще започна с интрудукция, за да не ви оставя в неведение по отношение на въпроса „що за човек е Жоро”. Приемете следващите абзатци като своеобразно предсловие (или интро). Обещавам, че по-нататък ще стане по-интересно, ако в началото не ви кефи. Надявам се да измисля поне нещо като сюжет, тъй като съвсем логично започвам всичко на Прима Виста. Дано поне има коз...

Започвам с кратко „блиц” интервю, проведено от журналист на „Зат айнс”, с въпроси, касаещи пряко Жоро и неговата личностна характеристика:

1. Въпрес едно: Що за човек е Жоро?

„Ми Жоркой супер готян пичага,.виждала съм гу по дискутеки, в „Час Пик”, през деня същу, пу плажа... Многой готян” - споделя за Жоро неизвестна негова Варненска фенка.

2. Въпрос две: Какво обича и мрази Жоро?

„Ми, мразя тъпотията, гадното, безалкохолното, малките бири, феминиските и малките цици” - би споделил сам за себе си Жоро... Иначей, готян де (бел. авт.).

3. Въпрос три: Либерал или по-скоро консервативен е Жоро: „Ко?!?”