четвъртък, март 17, 2011
Въображения
сряда, март 16, 2011
Изповед за Блогспот и Блогосфера
събота, март 05, 2011
Петък надвечер
Ставам... Изхвърлям препълнените пепелници и си вземам фъстъчки по инерция. Имало е банкет снощи. Нормално. Криво ми е доста. Иде ми да повърна и да се озходя, едновременно. Изпивам литър и полвина чешмяна вода и се замислям за живота си, ей така междудругото. За малко само. Сдухвам се, понеже откъдето и да го погледна виждам очебийната истина, че съм супер безперспективно деграде и нищо повече. А имах такива възможности, или поне според класната ми във Вапцаров - госпожа Цанева. Много мила женица...
После пак си лягам, понеже ми е мега криво и нямам сили да правя каквото и да е...
Будя се към шест и полвина. Вдигам щорите. Навън е сумрак, както е и в душата ми. Мрачно и задимено. Драйфами се от наслоения тютюнев дим, пропит в губерите и килимите. Толкова много банкети, толкова много гняс и сгъч, тонове помия и отрова, витаеща във въздуха и в дъното на чашите. Разлята и засъхнала по масите. Алкохол, трева, амфети и други порочни субстанции. Разредена отрова под различни форми и количества. Продаваемо псевдо щастие. Може да си го поръчаш и по телефона и след половин час е вече у вас. По същия начин както можеш да си поръчаш курва или пица, когато те е налегнал тревоманския глад. Нещо такова...
Никое време е. Мислите ми са неопределени и неподредени. Мога да се опитам да ви поговоря по теми с философски и екзистенциален привкус, но едва ли ще ми се получи, затова няма да го правя. Не ми връзва напоследък. Губя цел и посока. Мъжа трябва да има цел, към която да се стреми. Ламя, която да победи и принцеса, която да спаси. Аз май ги нямам. Май съм загубено деграде, пълно гевезе и тей нататък. Схващай ми мисълта, мисли асоциативно... Абе, мисли си квото искаш. И аз така правя. Да не мислиш, че си мисля мислите предварително. Това, което получаваш е чиста доза импулсивно "изкуство". Бах аз туй изкуство, то по тая логика всеки може да е арт. Аз не съм арт, аз съм просто крайно крив тип, с хоби да пише глупости, качвайки ги в социалната мрежа. Опитвам се да съм готин, това е моя начин да си помисля, че съм една идея по близо до нещата за които бленувам и мечтая. И така...
Настава вечер и месец изгрява. Криво ми е. Гледам аламинут и се чувствам като осран, махморлив шут. Бивш цирков артист, пенсиониран по болест. Болен от артрит, шипове и старческа невроза (не знам дали има такава болест) И пълен шизофреник, естествено - и алкохолик. Да. На там се стремя, мерси. Иначе знам че съм куул, няма проблеми, прая рап, чукам мацки и имам 1206 приятели във фейсбук. Бивам тагнат на готини снимки от супер куул щури банкети и то доста често. Това е моето ежедневие, такъв е моя лайфстайл. Почти съм известен...
11 и половина е. Криво ми е. Гледам Слави и ми се иска да съм богат и известен, макар и банален и тъп. Или поне да съм сценарист, или некакъв си там артист. Под каквато и да е форма, под какъвто и да е начин. Само да съм една идея по-близо до криейтив-арт-шоу-бизнес съсловието. Баси пародията. Много добре знам, че всичко е пълен фарс, фалш, кал и кич... И все пак го желая. Защо ли го желая. Може би, просто защото съм мега кух и прост. Един мечтател нереализирал се, един астронафт, неизлетял. Един пътник загубен. Абе пълен ахмак, тъпанар и самут. Изсулен зленко, деграде и прочие. И така. Пиша си глупостите по дефалт и пия ракия. Пуша и трева. И така... (Моля ви, не ме съдете строго, имайте впредвид, че всичко, което четете в момента е чиста проба лирическа инсинуация, хипербола и прочие. Да, обичам да лавирам със сложните думи, придават ми интелектуален и начетен имидж, който е доста полезен, когато се опитвам да свалям студентки по медицина или право. Понякога ми връзват дори и на мен.)
2:43 е. Чудя се закво ли ги пиша сичките тея глупости. Смятам да си изям шоколадовото яйце, което ми подари Надето и да си лягам. Какво ли ше ми се падне.. Хм.. тръпна в очакване. Мм.. абе, защо са ги ъпгрейднали тея яйца така, едно време по-лесно се отваряха. Сега има неква сложна система, която не мога да схвана, понеже съм леко чужд на това поколение. А, схванах. Най-накрая го отворих. И така, най-официално - падна ми се птеродактилче, което е супер куул. Това е толкова страхотно... Лягам си щастлив и усмихнат...
Привилегията да бъдеш безработен Поповски ерген на 25 години
Здравейте приятели. Бях забравил, но се оказа, че днес имам рожден ден (добре, че е фейсбук и скайп). Последното ме наведе на редица мисли, част от които ще се напъна да споделя с вас. Приемете го като неофициално изявление по случай 25-годишнината от моето съществуване... Към всички вас, особено тези, честитящи рождения ми ден в момента, вече честитили го или възнамеряващи да ми го честитят в периода до 00:00 на 3-ти март 2011 г. (а някои и по-късно):
Супер съм. В Попово съм си, чувствам се преял, спрял, но отпочинал и спокоен. Фрий райд сингъл плейър или... небвързан млад ерген. На четвърт век. Без работа. Вкъщи, "у Попуу". Живота ми през последните дни се върти около манджите на мама, виното на тате (което за жалост свърши) и... лиспата на пари, с което би трябвало да свикна, за престоя си тук. Но не, не съм се отчаял. Добре, че трбява да уча немски, понеже ми предстои да обслужвам шваби на средна възраст, нейде из Европа. И то ми предстои доста скоро и за доста дълго време. Затова и се занимавам (поне привидно) със старите си учебници по немски, заучавайки идиотски диалози, на ниво 6-ти клас, по цял ден. Страхотно!
На всичкото отгоре, не мога да си позволя да живея, понеже... твърде вероятно ме очаква Дръг-тест. Баси. То добре, че нямам и пари. Да имаше поне ракия, но нейсе. Тая година се оказа неплодородна и баща ми не можа да се отбележи подобаващо, създавайки нелегално 50-60 литра огнена омайница, както обикновено правеше. Всичко е срещу мен, понякога имам това чувство. Но нищо. Предстои ми промяна. Хващам пътя... за да не хвана гората. Или сопата. Шото не можех повече, както повечето от вас знаете. Страдах от остра криза на личността и пълен дисбаланс между личностните ми качества (и очаквания) и действителната ми професионална (и социална) роля в живота. Пфу, пълен шит. Шоубизнеса е за мен. Славата, супермоделите и скъпите коли... и шампанското на дрогите, примерно. Не друго. Поне знам к'во искам. Затова, приятели, моля ви са, пожелайте ми го за рождения ден, па белким някой отгоре ви слуша...