Търсене в този блог

четвъртък, март 17, 2011

Въображения

Въртят ми се очните орбити около чашките, пепелниците, шоколада и приятно издутото ти деколте. Азз... съм доста доволен по природа, лек съм, не съм маняк, но иначе съм лице. А ти.. да, ти си фатлано-порекрасна. И аз съвсем логично съм влюбен в теб, поради тази причина, от доста време. И те така. Всичко би трябвало да е прекрасно, но... както често се случва в реалния свят нищо не е прекрасно. Дълбоко в себе си, комбинираното съществуване на два индивида, води до изплуване на невидими проблеми, издигане на изкуствени прегради... стени, студенина и прочие... Всеки намира недостатъци и дребни недомлъвки, за които да се хване, раздразнен от поредното необмислено разочарование. Но иначе, да, разбирам, ясна си ми. Не ми се кефиш затова, че пуша много трева. Да, злоупотребява, права си, винаги когато мога препушвам и се пренасям в друго измерение. Но това, за Бога, далеч не значи, че не те обичам. Нееее, дори обратното.. Анализирам и консумирам любовта ни от друг ъгъл, по-поетичен някак си... Това, също така, не означава, че ти се кефя само под въздействие на марихуаната, далеч не... Просто така разнообразяваме игрите си под юргана... или поне на мен би ми се искало. А за мен е все едно, с или без коз, ти си толкова прекрасна... Не го правя заради теб.. правя го заради секса като цяло.. обичам да разнообразявам, това е... А лично ти.. ти си прекрасна... И аз те обичам... И винаги ще те обичам.. Благодаря ти, че те има... макар и въображяема...

сряда, март 16, 2011

Изповед за Блогспот и Блогосфера

Потъна ми времето из доста блогове на непознати субекти. Все парадиращи за индивидуалност (в което аз дори не се съмнявам), струящи арт, креативност и прочие...
Загубих се в това море от гении. Замислих се, в последствие (така съвсем неволно, но и съвсем логично), колко съм назад самия аз...
Сдухвайки се, същевременно бях и приятно изненадан, попадайки на блогове на мои приятелки - знайни и незнайни (поради това, че вече сме се засичали из блогове с други платформи или че са предпочели да останат инкогнито, но... мен не могат да ме заблудят така лесно)...
И така, за какво ви говорех?... А да, по дяволите, та аз дори не съм на ясно как да си управлявам блога, как да аддвам приятели или блогове, които чета. Дори не знам каква е разликата между двете и има ли такава, всъщност. Чувствам се толкова прост и безсилен. Един технически неуграмотен селю, напил се с ракия и написал две-три умствено замъглени (и привидно творчески и емоционални) стихотворения, парадиращи за... ако не гениалност, то поне оригиналност. Но за бога, аз съм мега прост, не ме следете, не мога да пиша, та камоли да чета вашите блогове. Защото сте толкова много и.... толкова по-добри от мен. На мен ми четат само бележките във фейсбук, там е толкова по-лесно... а и без т'ва имам 1229 приятели, от които повечето - приятелки (в 2:00 на 17.02.11, а утре вероятно ще са повече...) И все пак се чувствам мега смотан, тъй като фейсбук се ползва, както от супер кул хай-тек пичове и мацки, така и от прости селянки и селяни (към които неминуемо причислявам и самия себе си, поради хай-тек уърлд уайд уеб уменията си, програмния си език (по-точно - липсата на такъв), както и географския си произход). По дяволите, толкова съм прост, че дори не знам разликата между уърдпресс и блогспот, не знам откъде да си напрая дизайна по-готин (затова ми е толкова смотан блога, не заради друго), нито как да си вдигна RSS емисиите. Или да попричеля някой лев от Адсенс. Хах... звучи смехотворно, да не кажем абсолютно невъзможно. Да не говорим, че нямам и ни най-малка идея от програмиране, уебдизайн и графичен такъв. А като малък си мислех, че ще стана художник. Рисувах доста добре, не заради друго. Но после ме домързя... Както и да е, да не ви въвличам в личните си драми. Двата основни замисъла на тази бележка са:

Първо: Да ви помоля за помощ с някой друг съвет. Няма ли как да си адд-вам някой към, следени или любими блогове в блогспот, без да влизам в менюто редактирай профила, оттам да го аддвам като урл и т.н... Няма ли по-бърз начин (както във фейсбучеца) да си се сприятелим и да си влизаме в профилите (като следящи блоговете си, един на друг, аналогично с приятелите във фейсбук). Би било толкова по-лесно... Аман от тея технологични затруднения в човешките взаимоотношения...
И...
Второ: Пускам тоя постинг, понеже напоследък се чувствувам доста непродуктивен... Което, само по себе си, би застрашило бъдещата ми кариера на криейтив арт писателче и нереализиран сценарист, комик, режисьор, рапер и актьор. Нереализиран, поради липсата на постоянство и целенасоченост в стремежите, не заради друго (да не си помислите, че съм неталантлив само, сакън! Абе, всъщност, мислете си к'вото си искате, аз съм за свободата на словото и печата и свободния полет на мисълта.)...И-и-и, да. Мчи ко ся, скучно мий, неска ми се пише, утре ми се драска, а през цялото време ми се прави рап (в което съм доста посредствен, повярвайте ми, дори и римите ми куцат напоследък, колкото и да ти претендирам, че уж съм стрийт-поетестче и мега-ъндър рапер, нигга). Иначе, може да стана и известен актьор, да се снимам в малоумни реклами изричайки малоумния слоган на някоя вафла или шампоан против пърхот с некав сладникав по холивудски малоумен маниер (което донякъде вече съм правил и... бих правил отново за пари). А може и да чукам всички актриси в театъра или на снимачната площадка след снимачния ден, изживявайки се като неостаряващ секс символ. И така поне до 40-50 или докато ме пребори цирозата или други здравословни болежки, поради крайно нездравословен лайфстайл (мно'о кока, мно'о уиски и никъв джогинг, да не говорим пък за йога). И така... Да добавя ли нещо друго?... Ми, по-скоро не, то каквото и да река, сигурен съм, вече сте го чували. Обичам да си въртя "забавните" лафове по банкети и сбирки. Напивам се и забравям, после си ги изрицитирвам отново. Станал съм като баща си, "забавен"... Вървя по неговия път... О, това всъщност е тъй чудесно. За разлика от него, обаче, поне съм емси (или ми се иска да бъда такъв)... Тази мисъл ме крепи до края. Както и да е, въодушевих се като емо-тийнеджърка след получен автограф от Ачо (от Оги 23). Дори ще ви споделя кратка рима, коят ми щукна на ум, докато пътъвах с рейса от ЖП гарата на Попово до вкъщи. Смятам да завърша с нея, затова, моля ви, прочетете я с патетичен тон и подходяща интонация:

"Всякаква надежда тука, моля, оставете
'шот смятам да ви режа с римите като с мачете.
Докато ви режа, много моля ви - мълчете!
Масето палете, клепачи притворете
и за близка среща с Джа се пригответе!"

П.С.
То стана яка рима май... Амин!

П.С.2
Аз май излязох от темата доста... Сефте!

събота, март 05, 2011

Петък надвечер

Ставам... Изхвърлям препълнените пепелници и си вземам фъстъчки по инерция. Имало е банкет снощи. Нормално. Криво ми е доста. Иде ми да повърна и да се озходя, едновременно. Изпивам литър и полвина чешмяна вода и се замислям за живота си, ей така междудругото. За малко само. Сдухвам се, понеже откъдето и да го погледна виждам очебийната истина, че съм супер безперспективно деграде и нищо повече. А имах такива възможности, или поне според класната ми във Вапцаров - госпожа Цанева. Много мила женица...

После пак си лягам, понеже ми е мега криво и нямам сили да правя каквото и да е...

Будя се към шест и полвина. Вдигам щорите. Навън е сумрак, както е и в душата ми. Мрачно и задимено. Драйфами се от наслоения тютюнев дим, пропит в губерите и килимите. Толкова много банкети, толкова много гняс и сгъч, тонове помия и отрова, витаеща във въздуха и в дъното на чашите. Разлята и засъхнала по масите. Алкохол, трева, амфети и други порочни субстанции. Разредена отрова под различни форми и количества. Продаваемо псевдо щастие. Може да си го поръчаш и по телефона и след половин час е вече у вас. По същия начин както можеш да си поръчаш курва или пица, когато те е налегнал тревоманския глад. Нещо такова...

Никое време е. Мислите ми са неопределени и неподредени. Мога да се опитам да ви поговоря по теми с философски и екзистенциален привкус, но едва ли ще ми се получи, затова няма да го правя. Не ми връзва напоследък. Губя цел и посока. Мъжа трябва да има цел, към която да се стреми. Ламя, която да победи и принцеса, която да спаси. Аз май ги нямам. Май съм загубено деграде, пълно гевезе и тей нататък. Схващай ми мисълта, мисли асоциативно... Абе, мисли си квото искаш. И аз така правя. Да не мислиш, че си мисля мислите предварително. Това, което получаваш е чиста доза импулсивно "изкуство". Бах аз туй изкуство, то по тая логика всеки може да е арт. Аз не съм арт, аз съм просто крайно крив тип, с хоби да пише глупости, качвайки ги в социалната мрежа. Опитвам се да съм готин, това е моя начин да си помисля, че съм една идея по близо до нещата за които бленувам и мечтая. И така...

Настава вечер и месец изгрява. Криво ми е. Гледам аламинут и се чувствам като осран, махморлив шут. Бивш цирков артист, пенсиониран по болест. Болен от артрит, шипове и старческа невроза (не знам дали има такава болест) И пълен шизофреник, естествено - и алкохолик. Да. На там се стремя, мерси. Иначе знам че съм куул, няма проблеми, прая рап, чукам мацки и имам 1206 приятели във фейсбук. Бивам тагнат на готини снимки от супер куул щури банкети и то доста често. Това е моето ежедневие, такъв е моя лайфстайл. Почти съм известен...

11 и половина е. Криво ми е. Гледам Слави и ми се иска да съм богат и известен, макар и банален и тъп. Или поне да съм сценарист, или некакъв си там артист. Под каквато и да е форма, под какъвто и да е начин. Само да съм една идея по-близо до криейтив-арт-шоу-бизнес съсловието. Баси пародията. Много добре знам, че всичко е пълен фарс, фалш, кал и кич... И все пак го желая. Защо ли го желая. Може би, просто защото съм мега кух и прост. Един мечтател нереализирал се, един астронафт, неизлетял. Един пътник загубен. Абе пълен ахмак, тъпанар и самут. Изсулен зленко, деграде и прочие. И така. Пиша си глупостите по дефалт и пия ракия. Пуша и трева. И така... (Моля ви, не ме съдете строго, имайте впредвид, че всичко, което четете в момента е чиста проба лирическа инсинуация, хипербола и прочие. Да, обичам да лавирам със сложните думи, придават ми интелектуален и начетен имидж, който е доста полезен, когато се опитвам да свалям студентки по медицина или право. Понякога ми връзват дори и на мен.)

2:43 е. Чудя се закво ли ги пиша сичките тея глупости. Смятам да си изям шоколадовото яйце, което ми подари Надето и да си лягам. Какво ли ше ми се падне.. Хм.. тръпна в очакване. Мм.. абе, защо са ги ъпгрейднали тея яйца така, едно време по-лесно се отваряха. Сега има неква сложна система, която не мога да схвана, понеже съм леко чужд на това поколение. А, схванах. Най-накрая го отворих. И така, най-официално - падна ми се птеродактилче, което е супер куул. Това е толкова страхотно... Лягам си щастлив и усмихнат...

Привилегията да бъдеш безработен Поповски ерген на 25 години

Здравейте приятели. Бях забравил, но се оказа, че днес имам рожден ден (добре, че е фейсбук и скайп). Последното ме наведе на редица мисли, част от които ще се напъна да споделя с вас. Приемете го като неофициално изявление по случай 25-годишнината от моето съществуване... Към всички вас, особено тези, честитящи рождения ми ден в момента, вече честитили го или възнамеряващи да ми го честитят в периода до 00:00 на 3-ти март 2011 г. (а някои и по-късно):

Супер съм. В Попово съм си, чувствам се преял, спрял, но отпочинал и спокоен. Фрий райд сингъл плейър или... небвързан млад ерген. На четвърт век. Без работа. Вкъщи, "у Попуу". Живота ми през последните дни се върти около манджите на мама, виното на тате (което за жалост свърши) и... лиспата на пари, с което би трябвало да свикна, за престоя си тук. Но не, не съм се отчаял. Добре, че трбява да уча немски, понеже ми предстои да обслужвам шваби на средна възраст, нейде из Европа. И то ми предстои доста скоро и за доста дълго време. Затова и се занимавам (поне привидно) със старите си учебници по немски, заучавайки идиотски диалози, на ниво 6-ти клас, по цял ден. Страхотно!

На всичкото отгоре, не мога да си позволя да живея, понеже... твърде вероятно ме очаква Дръг-тест. Баси. То добре, че нямам и пари. Да имаше поне ракия, но нейсе. Тая година се оказа неплодородна и баща ми не можа да се отбележи подобаващо, създавайки нелегално 50-60 литра огнена омайница, както обикновено правеше. Всичко е срещу мен, понякога имам това чувство. Но нищо. Предстои ми промяна. Хващам пътя... за да не хвана гората. Или сопата. Шото не можех повече, както повечето от вас знаете. Страдах от остра криза на личността и пълен дисбаланс между личностните ми качества (и очаквания) и действителната ми професионална (и социална) роля в живота. Пфу, пълен шит. Шоубизнеса е за мен. Славата, супермоделите и скъпите коли... и шампанското на дрогите, примерно. Не друго. Поне знам к'во искам. Затова, приятели, моля ви са, пожелайте ми го за рождения ден, па белким някой отгоре ви слуша...