Търсене в този блог

понеделник, юли 26, 2010

Цъкам

Пия бира сам и цъкам судоко...
Играя покер с Коко... Цъкаме мастичка... и пейм градски песни за Кичка.
И как по цял ден съм засмен, олян и шлякан...
Цакам, карти, лъжа, мЯкам...
От източната част съм...
говоря на Ъ и "мъ були главъ"...
Пия мноо бири, барабар с масури и глазури, мацки, цацки и фактури... пускам у кенефа
И си глеам кефа...

Принципно съм смотан, сив и свит...
В крив кик, навъсен лик с найлон обвит...
Ни съм звезда...
не мога и да бъда.. а и май... нищъ!

Прая рап, брат... и си муам създарма...
...А тежат в сърцето доста камъни..
Забравям само с мноо пиене и тежки залъци..
И дим... и облаци... и шум...
А после - във главата пак болка, гаден шум - бъззз-бззз-бзззз...
'Вий БГЗ, с бузъ, рахат локум и баклавъ!
Ъ! Ъ! Ъ!
Мразя ва всички, 'гат були ма главъ!
Мрети в лайна и сай бети в газа...

'Шот...
За мен портала, райски, братчитуми, е отвързан...
И тей - секи ден, откакто с Мара съм обвързан...
Обичаме са...
Шъ съ земим...
Няа как...
Тя ме зема сяка вечер и ма прай на брак...

И как пак...
Толкоз съм омотан, чи ни моа да заспа, чак...
Ибах, аз!...
Живея да робувам на тоз стомах.. и тоа дроп...
и на рапа, 'шот съм нон-стоп роб, до гроб...

И както каза някой... "Животай низ от сън и шок"...
Бих добавил - "Сън, шок и стресс"...
И аз, като изтънчен поетес,
ня'я как да изтърва, току така да ви снеса
и със фанфари - поднеса
кривотата на света, стрейт от мойта баш, глава.

Крива..
Не ми стига...
Цъкам судоко,
Живея жестоко...
Чакам четри и полвина, да си пусна СПОКО...
И да цъкам покер с Коко...
И да жуля линии по ламарина, крива, кална и ръждива...
като гвоздей с тетанус в петата бавно се забиващ,
докат' рана, гнила, дозагнива...
Гноясва, гангренясва и отмира,
от жал, печал и тягос, болка крива...
В кристал черен, мъка, нотка замразена...
Отрова доза влята в болна жадна вена
И към душа летяща, тляща, задимена...
В казан, ръждив, опушен, мазен,
по път смачкан и пречупен, сгазен...
Търкули се и надолу - в дола,
беше глътната, повърната от Трола,
а сърцето бе забучено на кола...
От хора - малки, мазни, криви,
без лица и цвят - тъй сиви.
Силуети...
Без портрети...

А аз редя ти ги таквис...'
...не за друго...
'шот съм крив карикатурис и объркан, свит артис'...
Художник, учен - недоучен, беден, бачкащ...
На 24 пич супер смачкан...
Или супер-счупен?
Недооценен, некупен?
...но пък - автор, неподкупен?

Нечут шут, безизвестен...
сам в танц по стъпчици на баладична песен... отвян, издухан и отнесен...

Бесен съм, не съм оттук, пич местен...
и макар баш' безизвестен,
в разтегнат сън, в делириум летя навън...
и си тананикам:

"Имам "-шуй", брат, но нямам "фън-",
направен пак, пак си търся гън..."

...

Ко исках да ти кажа... не знам, ни мъ ибе...
Наливам бира, една, бърза, малка
и пускам се по водната парзалка
в стремеж, с трепет и копнеж
...да бъда об'духан от най-яката русалка!

П.С.
Ариел е долна курва, ама духа яко, какоооо!!