Продавачът на хартиени самолети

Чичо Манчо продаваше самолети. Такива, кривички, пооцапани... сгънати от хартия. Надяваше се някой да му купи поне 1 - 2...

И аз се надявах, поне някой да се спре и да му даде 50 стотинки за един сгънат от хартия, или по-точно стар вестник "Трета Възраст", самолет. Така и никой не го направи. И аз не го направих. "Нямах леф" - така се оправдах.

...После Чичо Манчо почина от рак на дебелото черво. Докторите така и не разбраха, че човека страдал от старческа шизофрения (или още синдром на Адлер) и прочие ментални отклонения. Па и кой ще се заинтересува от един човек, продаващ сгънати от стар вестник самолети в най-различни шарки и размери, всяка сряда и неделя след шест следобед, около градинките на "Седмочисленици". Там и без това имаше достатъчно луди, алкохолици, наркоманчета и шибани псевдо-ъндърграунд изсулени пишлемета... И от всякаде миришеше на коз, и от всякаде те молеха за стотинки за спирт (или направо за херца), и от всякаде се чуваше само: "копелее", "батеее", "имаш ли пийсе стутинки", "поста" и "ей, някои ши ходи ли до клекшопа да ми земи ено шуменско?"... Нищо чудно, че чичо Манчо не можа да продаде нито един от лично сгънатите си хартиени самолети точно тук...

Всъщност, продаде само един - на едно красиво набонбонено момиче, което на връщане след парти, продължило до другия ден следобед, беше толкова преливащо от любов, че не се сдържа да си купи едно самолетче. Чичо Манчо, естествено и го подари без пари. Та нали, все пак, така подобаваше етикета, а чичо Манчо си бе потомствен джентълмен...

...Така и не видя момичето отново. Отиде си от рак на дебелото черво...

И тя не го видя отново. Не, че го запомни. Не че щеше да си го спомни ако го беше видяла. Не... тя не помнеше нищо, изобщо... Тя бе едно красиво танцуващо цвете, а чичо Манчо беше старец със синдром на Адлер и рак на дебелото черво...

Разходка в мислите на един духовит клошар - алкохолик

Ходя си аз така, значи, разбираш ли, с ена такава оръфана шапка и криво бомбенце, начи... И си вървя така, начи, начи... и си подсръбвам де, такоз, гавръткам си... И са подпирам за дувара с валсова стъпка, кат, тоз, кай гу де, Тошку Колев... Ама, аз, такоз... малко съм са пучерпил, дьеее...

Маа, то, тва, ш'знайш няма никво значение, ич!... Аз съм си себе си, сякога, сякак си... И успявам винаги, някак си... да бъда себе си. И да бъдааа... да бъдаа... много пиян! Да, много, пиян... Мноооооого! Ма ни мъ ибе. Щот съм емси... и съм лошо момче, ша знайш...

Ма, иначе де... аз съм много добър и добродушен, мил, любящ, искрящ човек. Вежлив гусподин, ентелегент смутен, млад левент и прочие, майна.

И... сяяя.... такоз... има ли смисъл, да... да ви говоря повече,а? Да ви говоря...а... да ви говоря ли, викате..? Ам... то.. да ви говоря, вий хубау сте рекли ам',ам'аз... за ко ви ви гуворех, уе? Забрайх...

Айде, зайби...

Те, така де... 'одя си аз така, лекинко, джазец, фънкъ, смоот-джаз-криминал... И си праскам кайсиева, и си щракам със пръсти... и си пея: "Аз съм хот, кат Дон Кихот, кат ма видят женурлята, пискат: "О'май, год!" и тъй...

И съм поет съм, я, па, ша знайш... Написъл съм две-три стихутворения, такива... ученически, детски... В книжка за басни са ми публикували басняя... и в хумористично вестниче, ученическо, ми има творбите на мене, уа, ей...

Не, че... не, че ся нещо са фаля, ти тъй шъ си помислиш, аз знам... ша кайш: "...тоз ся ко са фали колко е успял, сякаш иска да ни сдуха ний как нищо не сме постигнали през жалките си безсмислени животи..."

Не, уа, хора, ма... чуйти ма моля ви са, само... Не, че искам аз нещо, квото и да е, дори да ви кажа... дори... да ви намекна...Не, не искам... шот не мога... И шот не искам... И да исках... Ни мога... И няма как да мога... Аз ни искам да мога... Нито искам да знам...

Искам да избягам оттука, да са покрия, и да са налупя със ено старо сако, клошарско.. мазно.. И да са скрия ей там у кюшето, в мрака... Се ено ма няма... Се ено... нивгъ ни мъй имало... Ей тъй, да изчезна...

Маа.. то хубао да изчезна... Ама, ко ше праят фенките ми без мене бе брооо?!?... Боже.. бях забравил, че имам тонове фенки и те без мен ши си изпорежат вените и ше се нагълтат с тонове хапчета... фармацефтичните компании ше напраят сума ти оборот от тях...

Ааа, не... Не! Аз, такоз.. фармацефтичните гиганти ги ненавиждам... Мразя ги. Ни ми продават медицински спирт кат ми са сръбва, а съм закъсъл... Ни ми дават от оня сироп за кашлица "Демофан", на Байер, дет... дет яку друса, гиди безбожници зли. Нищо... И аз нищо няма да им дам...

За ко бях зел да говоря... А, да... за фенките. Е, затва не мога да си позволя да се самоубия или да изчезна, да забегна в чужбина и да потъна вдънземи на някой тропик супа кул остров по карибите, нейде, барем... Е за тва...

И си сидь тука... И мий студено... Ко да прая, грея си душичкитъ... Наливам си парцуцинка, цъкам си кисили крастаички и си топля мокрите клети крака на чудото... Чи ми са скъсали и чорапите... и обущата ми зяпнали... Мани... мизерия...

А къф бях ено времее... Мудерен, готян, газее... Ама... аз, аз и ся си имам разни примущества пред другите джентълмени, за пред дамите, навярно, аз съм сигурен... Хъ-хъ.. чи аз ли, баш, няма да имам, уее... Бъ-хъ!... Хъхъхъ!... Мчи къ'... Паля си кошчето, паля си козчето... топля ръцете, грея душата, искри прехвърчат в душата и в сърце си славей песен пее: "Ко ме ебе?!?"

Клош

Мислите му се разтягаха в пространството, безкрайни и протяжни като паяжина. Падаше по земята и се давеше в прахта, кашляше и плюеше. За нищо не ставаше (според разбиранията на обществото). Беше объркан, свит и депресиран. Трепереше и кълнеше. Не спеше, само пиеше. А почнеше ли да пие - пиеше до припадък. Буквално. Тогава спеше. После пак се будеше и хващаше бутилката. Не знам какво толкова намираше в непрестанната злоупотреба с алкохола. Можеби просто му бе хоби да чувства червата си полуразложени, а стомаха - бунтуващ се като колумбийски революционер през седемдесетте, примерно... Освен тва не издържаше без да пафка трева. Да, да, точно така, марихуаната усмисляше делника му. Хем го приспиваше, хем го развеселяваше. С други думи - мръдваше го от вечно застиналата картинка на сивия работнически делник, който имаха всички останали. Те - хората, паплачта, тълпата. Той не беше от тях. Движеше се като на забавен каданс на фона на останалите, бързащи за някъде. Кой за работа, кой за вкъщи след работа, кой за магазина, кой да плати сметките, кой... да си купи полюлей, примерно. Не, нашия герой не бързаше да си купи нито полюлей, нито лампион. Не му трябваха лампи на него никакви. Не му трябваха и мебели, не му трябваха и излъскани панталони с ръб, нито нова самобръсначка "Жилет" с амнайсе ножчета. Трябваше му само бутилка сливова (или водка/джин/ром/спирт) и едно масе. Да.. и едно масе, дори и без алкохола, но задължително с димящия фас... И какво друго? Можеби малко филосифия, малко изкуство, малко любов? Малко музика (нощна, тиха)? Малко джаз? Да, определено. И нищо друго. Все пак от 3 години Мишо бе станал клошар. Направи го нарочно, по свое усмотрение. Един вид, като своеобразен пърформанс - бунт към обществото, хората, чичковците, лелките и чалгарите. Простите и кухите...

Както и да е. Мишо е клошар на средна възраст. Когато майките се разминават с него, държат в страни децата си. Костюмираните юпита веднагически се преизпълват с гордост при вида му. За миг се почувстват толкова горди от това, че работят в уважавана финансова институция в лъскав бизнес център, баш' на центъра на Варна, карат еди-си-какви си коли, пушат пури, пият скъпо уиски и ходят в определени снобарски (и адски скучни и безвкусни) клубове. При вида на Мишо, пиещ и спящ по пейките над Севастопол, сърцето им се преизпълва с чувство за превъзходство. А при тях чувството на превъзходството е повече от богуугодно, свръхнатурално и неземно красиво. То е божествен допир, то е всевишен душевен оргазъм. То осмисля дните им и целта в живота. Чувството на превъзходство, води до безконечна радост и вътрешна удовлетвореност. При гледката на Мишо дори се сещат за някой определен нов, "забавен виц", който нямат търпение да разкажат в Ротари-клуба, довечера.

Да, Мишо е човек за укор. Срам за своите родители - инженер и учителка, възпитани и работливи хора. Обаче Мишо не се засяга твърде много от това. Е, да, има си своите проблеми, но... за сметка на това е свободен. А не е ли именно свободата, еквивалент на истинското щастие. Или поне основен негов елемент. Можеби, не пълен, или поне не за всеки (като упоменатите банкерчета, примерно). За мен обаче понятията са почти еквивалентни, пряко свързани и зависещи едно от друго.

Да, Мишо е бездомен клошар на 32 години. И не знам защо, но някак си си мисля, че е в пъти по щастлив от теб и мен... Не знам защо...

Вечеринка зад витринка

Ноемврийска вечеринка.
седя зад своята витринка и
играя свежа сценка...
Но сценария е кофти, режисьора е педал
шото докат съм спал, яките роли е раздал...
или аз самия яка роля не съм земал,
шото просто съм се надрал
и отново съм заебал...

Ама кво па ся, няма да се дребня и да киселя...
кисело ми е и без тва, криво, сиво..
И що.. ?

...шото забрайх си микрофона във Дефото...
и слушалки нямам, а искам да бълвам и да издавам..
хиляди пътеки, да изпълня със слова, по бели листи да цапам, драскам, да творя...
дай ба!!!

Не мога да се спра, мога ли? - не знам, не ща...
За миг съм тука, на пук да ти извадя душата със кук-а,
да те изкривя, да, т'ва целя...
да те мръдна, от фона, от декстопа обичаен,
Шото не за друго, бро, 'ма мразим да скучаем...
Ей, за тва мечтаем...
планове градим и траем..
Ко да праем..?
Не е лесно, мой, братчед да фърчиш в просперитет..
Да набараш медеца и на питата мекото,
от пилето млякото, и на каката гащите..

и отгоре на бука, докат кукувица кука,
на ъгъла те дебне мазна гадна кука
и хора, разни, с начупени кокали, жулят кока точно пред блока ти
а две преки натам, некав пишман растаман
отваря надран, своя шекер-дюкян...

а аз пак ням.. не знам...
Па дори и да знам, няма да ви кажа грам...
Пуша два, после спя.. и в мислите редя и сънувам че летя...

Съдбата на средностатистическия рап-самодеец

В десет и пол'вина в мрака нервно дебна. Цъкам, чопля семки, глеам тъпо и си пълня белия дроб с нова топла дръпка коз. Гърдите ми се затоплят и сърцето забива учестено... За миг. Весел крив и някак по детски безгрижен еуфоричен кик обвзема душицата ми. Изтисквам го, екстрахирам го, концентрирам го. Яхвам веселата вълна и зареждам пълнителя. Пълнителя ми е ментален, пистолета - доста шумен, вокален. Исках да кажа - вокално-инструментален, но.. инструменти няма. Музиката е в главата ми, в хиляди вариации и темпоритми (и всички до един - по-бързи от твоите). Не че не ценя и тихата, нежна, лека, сатенена, соул-фънк, чил-аут музичка. Не, просто, неска съм крив. Се ено съм изжулил три пътеки и ти бъркам в ушичките с парче тел. Не съм от кол взет, нито от въже. И нямам нужда никой да ме отвързва. Аз съм се отвързал отдавна. Доста съм се откачил... шот съм се оттекчил. Не знам оттекчен или оттекчил, нито така ли се пише изобщо (май - не), 'ма - ко май бе, в крайна сметка аз рапер ли съм или академик?!?Гаддем - гаден, долен, дразнещ, повърхностен, тъп и отблъскващ рапер съм... и нищо друго. Да.. даже и емси не съм, измислям си некви думи и прая шум. Бум-бам, колко зле съм и аз не знам. Не знам, седя, говоря, вдигам шум, прах, и лазя по нервите на хората.. Обичам да им гъделичкам с перце между пръстите. Да им бъркам с клечки за зъби в ушите и да.. ги натискам рязко. И да се уригвам гръмко. Да прая бас с пръдни и уригни. И да пия ракия, да, да - и ракияяя!

И така. И ся пак се чудя кви да ги редя и защо го пиша тва, аджеба, дето го пиша, без да знам и аз поначало защо го пиша. И в началото не заех и ся не знам и изобщо нема да мога да вкарам неква заключителна мисъл. Да си резюмирам живота ли? Станал съм още по-зле, мерси, братле. Пиша си глупостите... Мисля да си зема микрофона от Дефото ид а си купя ени слушалки и да почна да прая тъпи непотребни рап тракове. Шот дъската ми трака, хлопа, не ме остая на мира, за бога.. Ко да прая?

Наливам си бира, пак. тя свърши почти. Тоя миг го мразя. Мразя и още хиляди... Мигове. Ценя красивите, от друга страна и съм лудо влюбен в тях. Но.. но се отказвам да се съзтезавам с живота, вече... не мога.. не мога да ида на сяко парте, не моа да чукам сяка мацка. Па и съм смотан, как да мога, 'де се турям аз?...

Както и да е.. Прая си квот си искам, по-добре ако има нещо лошо да си го кажа сам, не да ми го разпраяш ти. Иначе, няя проблеми, приятелчета сме си...

И така.. Седя си на пейката и.. и си мисля. Пуска ме, Стихвам. Мисля.. да зема да се прибирам. Тряя да си зема нещо сладко по пътя. Примерно от новия грозен, но зверски вскусен Лайън. Мен ако питаш си е същия... И сладолед... И/или шоколад. Да, и шоколад, твърдо! И после да си легна, меко, леко. С усмивчица и разтопен шоколад по зъбите. Да тва ми е идеал. Ако имаше и допълнително обслужване, вие се сещате кво, щях да съм най щастливия младеж на света. Хах.. мечтая си. Друго кво?.. Питаш ме д'ъл ше прайм рап ли, бро? Принципно, аз, както винаги, съм мноо навит, ама... и сега не мога... пак съм се надрал... Ко да прая, нося си кръста... Така'а е съдбата на стредностатистическия рап-самодеец, мога ли да избягам от нея?... :)))

7-ми Август...

Шоколадченцее...във формата на сърчице

...или парченце кремък?...В пясъка, със шепи гребнат?

...докат(о) хиляди усмивки тебе дебнат

...и смях, и дечурлига, и хора мили, в къмпинг, в летен ден,

залязващ - слънцата гаснат, звезди залаязват...

усмивки цъфват... луни изгряват...

...и последните лъчи на слънцето в листата на смокините се чупят... и пречупват

отразени във къдрици руси на русалки - хипи музи

...

...И хрупам праскови, тъй прелестно прекраснии отдавам се на струните, за вас безгласни...

докат' кукувици кукат и дървата в огън пукат... лагерен,

...И пъпеш някой носи, друг носи кокоси и с краченца боси, кози...

На заден фон лек дим се носи

и морни марихуанено опиянени монолози

Във сладка дрямка... някои спинка, други папка...

И после спинка пак...

и хапва сладко сладко от смокини...

и сини сливи, на Смокиня... на фона на луната синя..

...

а пеперуди пърхат... и кръжат,

вълнички сладко шумолят...

и девойки ми шептят...

мисли с цвят на карамел...

и топъл летен кехлибар...

...

докато дълбая с химикал

А+К на масата на дървен бар...

през лятото...

на плажа...

Писанията на еди-си-кой-си пореден блогър-философ, "отварач" на очи и "разширител" на съзнания

Чета разни книги. От духовни гурута и водачи, философи, учители... Като Шри-Шри-Равни-Шанкар, например... Един такъв, усмихнат, светъл, просветяващ типаж. Следя ги, четя със светнал поглед и чакам да бъда просветен... Шото иначе си оставам малък, смачкан, сив, безличен чиновник.
Или поне през деня. Вечерта съм алкохолик и тревоман, смотан рапер и абсолютен идЕОТ...
И... не мога, за бога, да наместя живота си, някак по... хай-лайф, арт, цветно... Да се представя в еди-си кое си списание като "Александър Недев а.к.а. xbizzit - MC, поет, писател, сценарист, деизайнер и... примерно актьор" Не, аз по-скоро съм един, тип, нереализирал се, нещастник, пиянка и деградирал, сломен, сдухан и ... Ае, не ми се говори за тва... Айде за друго да поговориме, а?...
Исках да говорим за писателите. Онези, забавните, нео-писатели - блогъри. Пълните с идеи, сарказъм и тънка ирония. Дето са супер куул, въпреки че не спират да повтарят че са пълен шит, ма ниггаа...
И тъй де... И аз съм смотан. И аз пиша, ма никой не ме чете, освен некви 18-19 годишни фенки и приятели на приятелки. Оке - и приятели, имам и такива...Те ми се кефят... шото ме обичат, и аз ги обичам. Много.. Адски много...
Но не тва е от значение сега, точно... Важното е, че съм мега никой и никой не знае, че съм шампион по рапиране наум и пафкане на безобразни количества коз. Между другото - "безобразни" е кофти дума. Се едно робувам на некав обществено приемлив образ на подражание. Да го духат сички, дето ги дават за пример. И мен са ме давали в занималнята в 4-ти клас, докато помагах на даскалката и предавах урока по биология на идиотите от занималнята. Урока беше за коренова система и бях нарисувал на дъската връх на коренова власинка с коренова гугла. Леко приличаше на пенис с главичка (гуглата беше точно като главичка). Всички ми се смяха и ми викаха зубар, а аз се изчервих и се сдухах мега, мега много...
После станах рапер, и зех да друсам, и като цяло си изградих имидж на генгста лошо момче. Пълна поза! Пак бях смотан. И още съм...
После се зарибих да прая рап...
После се зарибих да пиша разни псевдо-писателски и мега шаблонно-поетически излеяния тук и там. Хуморески и чат-пат - текстове на рап и чалга песни.
После - неква сай-фай - пародия.
После - историйки за Чичо Гошо - новия супер куул Бай Ганьо...
После се зарибих да пиша некви криви, алко-нарко-инспирирани експресии (ше рече - стихчета)...
После... после зех да пиша некви анализи на тва кво съм писал...
После... ти май зе да ме четеш, май, а?
Аеее... синко (мацка)... не си губи времето. Аз съм мега тъп, кух и бездарен. И да не съм - ше кажа, че съм шот мий се през шнура...
И, да, рапЕР съм, да! От тея, най-комерсиалните, дето мислят само за пички, кинти и коли. И съм проззззддд, мега проззддд!!! Колкото си искам...
Айде - лека нощ... За сички фенки - споко, все още ви обичам бекзрайно...

The Voice - ДЖАДЖА, NRV, ВАНТКА - СПРИ

The Voice - ДЖАДЖА, NRV, ВАНТКА - СПРИ

Вежливия лос и неговата манна небесна

Имало един елен. Ама той бил мноо прост. По-тъп и от оня синия лос от Хепи Три Френдс. Представете си, мега, умопомрачително прост. Стои, мълчи, и излъчва простота в атмосферата. И пърди. И пак мълчи и излъчва простота. И така...
И така до един ден, в който дошъл един вълк и го изял, шото мноо се бил надрал и мноо ми се хапвало еленско, било то и тъпо, такова...
И така... елена си отишъл. Никой не го запомнил шото бил мега безличен, а и никой не го обичал. Па и как да го обича някой, като той само си седял. Седял, пасял и пърдял. Ко да прай, нали е преживно животинче, душичка... да си го гушнеш...
И така... Еволюцията продлжава, тъпите умират и не оставят поколение. Дано и мен не ме изяде някои, преди да съм осеменил някоя кошута. Тва последното бе изключително тъпо, мерси.

П.С. (от автора)
Искам да даря семенен материал, благотворително. Това е най-голямото ми богатство - уникалния ми генотип. Пари - ня'а... Ма' Мерак - бол... Ще стигне за всички, само не са блъскайте... И се отнасяйте с уважение към него - съответно - мойте малки момчета - борци за свобода и общочовешко глобално благоденствие. Знайте ли що? Спок бе, ше ви обесня... Колкото повече материал "реализирам" толкова по-хубав ще стане света, населен с умни и красиви хора, отговорни към бъдещето на планетата. Аз съм вашия правилен избор, интелигентната алтернатива. Гласувайте за мен, мацки, купете си семен материал. За готините ще е фор фрее. А на грозни няма да се дава, да не ми го занемарите... Не искам да си омешвам готянките гени с гените на грозни, дебели, тъпи и мустакати лелки... Гаддееемит... Опазил ме господ. И така... За желаещи, от мойта манна небесна - пишете ми коментар некаде.. намерете ме, ще има за всички, споко...

П.С. 2
...Има неща които не се купуват с пари. За всички осптанали - номера на банковата ми сметка е BG77STSA93000010402924 - Александър Добромиров Недев...

Кръговртат от шоколад

Толкова мноо съм се напушил, че единственото което искам е да се завия с пухено одялце и да се празня от кеф как готино гали тялото ми...
Толкова съм се напушил, че чак искам... ъъ... да преям с шоколад и да потекат реки от карамел...
Толкова, толковаа ми е щастливо, че... чак ще прилея от щастие... ше се разпилея, ше се пръсна... ше се загубя...
Ще си умря от смях някой де, чесно ви ка'ам. Ей, тъй, както ма гледате и... тъй ше си умра с усмивка, някой ден...
Шото.. толкова съм напушен.. толкова... че чак знам че, ако умра от смях и... ще възкръсна за да се смея отново, шот ми е толкова смешно, некво... веселбичка, бацко... Обаче после пак ше си умра от смях, което, естествено, е неизбежно... И така до безкрай (надявам се), всемирен кръговрат, един вид... :))

Искам аз да пуша.. и сред природата да плувам... да се гмуркам.. да и се любувам...
Да се губя, чезна, празня... във водата, леко... кадифено сладко, меко...

Захарен памук

Най-обичам във безмисленит сиви дни,

да оцветявам с радост и рисувам със бои

накиснат, в дим - отпуснат,

в кикот и смях, отвян, залисан...

като Алиса

в страната чудна, дишам, пуша, пиша,

бленувам и жадувам,на камък удрям пак, не струвам

преструвам се, пак, или не -

знам, щастлив съм пак с масе...

отнесен, лесен, бос...

Вятъра ме вее, хилнат, с коз...

На бял кон, пуша цял тон...

Памук... ма' мееен,

сладък звук... озахарен...

И там и тук, и пак - напук...

Като ухилен шут, засмян, унесен...

по вълните гасна...

И топи се тази песен...

И иде есен...

Цъкам

Пия бира сам и цъкам судоко...
Играя покер с Коко... Цъкаме мастичка... и пейм градски песни за Кичка.
И как по цял ден съм засмен, олян и шлякан...
Цакам, карти, лъжа, мЯкам...
От източната част съм...
говоря на Ъ и "мъ були главъ"...
Пия мноо бири, барабар с масури и глазури, мацки, цацки и фактури... пускам у кенефа
И си глеам кефа...

Принципно съм смотан, сив и свит...
В крив кик, навъсен лик с найлон обвит...
Ни съм звезда...
не мога и да бъда.. а и май... нищъ!

Прая рап, брат... и си муам създарма...
...А тежат в сърцето доста камъни..
Забравям само с мноо пиене и тежки залъци..
И дим... и облаци... и шум...
А после - във главата пак болка, гаден шум - бъззз-бззз-бзззз...
'Вий БГЗ, с бузъ, рахат локум и баклавъ!
Ъ! Ъ! Ъ!
Мразя ва всички, 'гат були ма главъ!
Мрети в лайна и сай бети в газа...

'Шот...
За мен портала, райски, братчитуми, е отвързан...
И тей - секи ден, откакто с Мара съм обвързан...
Обичаме са...
Шъ съ земим...
Няа как...
Тя ме зема сяка вечер и ма прай на брак...

И как пак...
Толкоз съм омотан, чи ни моа да заспа, чак...
Ибах, аз!...
Живея да робувам на тоз стомах.. и тоа дроп...
и на рапа, 'шот съм нон-стоп роб, до гроб...

И както каза някой... "Животай низ от сън и шок"...
Бих добавил - "Сън, шок и стресс"...
И аз, като изтънчен поетес,
ня'я как да изтърва, току така да ви снеса
и със фанфари - поднеса
кривотата на света, стрейт от мойта баш, глава.

Крива..
Не ми стига...
Цъкам судоко,
Живея жестоко...
Чакам четри и полвина, да си пусна СПОКО...
И да цъкам покер с Коко...
И да жуля линии по ламарина, крива, кална и ръждива...
като гвоздей с тетанус в петата бавно се забиващ,
докат' рана, гнила, дозагнива...
Гноясва, гангренясва и отмира,
от жал, печал и тягос, болка крива...
В кристал черен, мъка, нотка замразена...
Отрова доза влята в болна жадна вена
И към душа летяща, тляща, задимена...
В казан, ръждив, опушен, мазен,
по път смачкан и пречупен, сгазен...
Търкули се и надолу - в дола,
беше глътната, повърната от Трола,
а сърцето бе забучено на кола...
От хора - малки, мазни, криви,
без лица и цвят - тъй сиви.
Силуети...
Без портрети...

А аз редя ти ги таквис...'
...не за друго...
'шот съм крив карикатурис и объркан, свит артис'...
Художник, учен - недоучен, беден, бачкащ...
На 24 пич супер смачкан...
Или супер-счупен?
Недооценен, некупен?
...но пък - автор, неподкупен?

Нечут шут, безизвестен...
сам в танц по стъпчици на баладична песен... отвян, издухан и отнесен...

Бесен съм, не съм оттук, пич местен...
и макар баш' безизвестен,
в разтегнат сън, в делириум летя навън...
и си тананикам:

"Имам "-шуй", брат, но нямам "фън-",
направен пак, пак си търся гън..."

...

Ко исках да ти кажа... не знам, ни мъ ибе...
Наливам бира, една, бърза, малка
и пускам се по водната парзалка
в стремеж, с трепет и копнеж
...да бъда об'духан от най-яката русалка!

П.С.
Ариел е долна курва, ама духа яко, какоооо!!

Вторник

Аз съм скромен чичко, супер смотан...

безизвестен, кух, нечут и ням... без идеи грам и смисъл койт' да дам...

Лишен от смисъл, прост и симпъл,

пиянка, фен некъф' на семейство Симпсън...

иначе.. тъп, де, безинтересен... живота ми е кофти стих от скучна и безкрайна песен...

Есенен кълвач, тъпак, тъп секретар, партиен,

това съм аз - безинтересен и безсилен.

Поетес - мухлясъл, вечно - лекичко унесен,

не съм забавен, аз живея в тъжна, глуха, песен...

Иначе си пийвам доста...

и живея в търсене на поста...

И женица - сгодна (щях да кажа - "проста")

...

Пияно судоко

И седя си... и пея си, уж, но само наум...

И чопля семки, и съм цървул...

Нито готин, нито прекрасен...

Бях шумен, сега съм безвкусен, безчут и безлгасен

Чужденец, чуден, чутовен...

...или пич, пиянде, местен...

Не съм звезда...

Някак интересен, но не прекрасен...

Гледам се загадачно, минавам край витрини лъскави и мисля си за тебе, и лъскам си...

С парцал полирам ябълките лъскави..

Зелени генни, лекичко модифицирани,

като капки изумруди,

като мечти, една след друга, капещи, прогниващи..

Неподразбрани, пожълтели, накапали кат' круши тлъсти, сладки и дебели...

...Захарни...

Очи, петлета, деца със зъбки млечни, редки,

с очички черни и премрежени...

Мечти и спомени, откъсъчни...

...Късам и сгъвам в палачинки, шмъркам песачинки, пуша детелинки...

...но никога четерилистни...

Нямам късмет, пиша в А4 бели празни листи

И говоря с на хората мозъчните кисти...

Или глисти...

С мозък повече отколкото на хората самите

...и плюс тоя, дет са го изпили чафките...

Докат ми гледат филмите...

Амеркиканските, сладникавите...

От тез дет сички сме от готините, силните,

в суб-ърбън зони, вилните,

зелени, развеселени, хора със семейства и мечти...

с джипове и къщи 5 звезди...

Манекени пластасови кат Барби и Кен...

...

А как да си момиченце на 4 и да играеш с модели на един прекрасен свят,

а да живееш в кочина и баща ти, доведен, да ти е като брат,

а братът, доведен, да иска да ти е шурей, вуйчо, змей или ебач,

пиян, с ракия олян...

Приятел с кожух, на ракия миришещ,

дразнещ, в мислите дълбаещ...?!?

...

СмотаниЯ, кочинА,

някаде далече, там, объркана, из основи сбъркана...

Не знам... объркан съм и аз...

Леко пушил, леко пийнал или баш пиян...

за нещо ставам или за нищо не ставам, истивам и сам се в мрака оставям...

И срещу нищо не заставам, нито съм сериозен, нито в кво да е внимавам..

...нито съм сериозен, нито се ебавам..

Мързелива обърканост....

Отчаяние ли... Примиреност ли..? Не знам, тръгвам да ви говоря за нещо раздвоен от мисълта дали да ви го сервирам като поезия или проза.. И понеже не обичам да мисля и да си сюрпризирам и украсявам мислите смятам да ви го кажа напрао, такова, текстово, прозаично. Иначе кво? Губи се елемента от споделяне... Вие, хора...тълпите, стотиците милионите и стотиците хиляди милиони милярди мои читатели [:)] сте моя личен психолог. А аз съм оня пианка, спрял да пише поезия, прибрал се на село, безперспективен и разочарован, изморенм от живота... макар и толкова обещаващ в началото. Аз съм момчето, което оства докато си изпие докрай бирата, дори и да няма защо да остава понеже нищо, ама абсолютно нищо не се случва... Се едно си седя сам в ъгъла на трикрако столче и гледам "Шоуто на слави" на черно-бял "Респром" без звук... Но пийвайки си биричка и чоплейки семки. Знам, че е тъпо, ама си е зарибявка... Знам, че тряя да кажа "стига" и да променя живота си, но...съм толкова, толкова уморен... Прекарах сумати години по скитане през разни филми и представи за живота... През квартири и работи... През мечти и илюзии... И изпих стотици бири на "Седмочисленици". Напивах се, премрежвах си погледа през сълзи стотици пъти, преосмислях и преориентирах житейските си цели и... и кво? Все още не съм го измислил.. и не знам нищо. Или знам толкова повече? Или съм се успокоил... ? Кротнал, примирил? Ари уе?!? По скоро се чувствам като незадоволена тинейжърка тръгнала да си раздува депресиите и несподелената любов по Ник от Бекстрийтбойс или нещо подобно (поне по мойто време тинейжърките се кефеха на Ник от Бекстрийтбойс, за ся не знам...). По дяволите... Не трябва ли да има нещо.. отвъд всички неосъществени мечти и надежди, отвъд всички загубени битки? Нещо, което да ме кара да забравя, че битките изобщо са загубени, а мечтите неосъществени. Или да промени гледната ми точка и да не го виждам по този начин? Да го приема че това си е един вид, разбираш ли, "порастване" ли кво да е. Ебаси, дамуйбамайката, не съм на шеснайсе, амнайсе, осемнайсе дебааа... и кви глупости ви говоря!?? Ше зема да си купя сто кила кале, мноо ганжа, петнайсемилиона прахчета амфетки и стотици бири и... поне един екс, за накрая... да ми напомня, че има кой да обичам, не за друго.. и ше си ги зема по ред на изброяване, едно след друго... И ше рисувам... Не, по-добре - ще пиша през цялото време... Поезия ли, проза ли, не знам. Ще ми до'е на мига. Па кот напрая. В най-лошия случай, ше предозирам, ше съм на ръба на смъртта и... ае след тва ше се събудя в болница със замъглен поглед (както в американски сладникав филм) и ше...ае ше чувствам, че се пак ми се е случило нещо емоционално дълбоко и значително, коет ше ме накара да се замисля и... преосмисля живота си. Шот ся не моа да мисля, не виждам смисъл да мисля и... дори ме мързи да мисля. Самия факт, че си прая труда да ви пиша всичко тва си е един вид странност за мене... Кво, искам да стана пак некав неразбран романтичен търсач на неосъществими мечти и състояния на духа ли, кво...? О, я да си сипя ена ракия и да спра да ва мисля...

В чакане на пролетта

В меланхолия отпуснат,
близо до земята, до пръстта...
Диря по небето облаци
със изстискана като за фреш душа...

Изтощен, отпуснат, смачкан, сив
нищо не остана, сега съм просто жив...

Ходя като мървец в градеца празен...
Мазни манджи манджам...
Ганджа пуша, падам...

С пръстите попивам спомени
по тротоарите безлюдни...
Отчяние - концентрат във
Проста...
Празна...
Празнота...
Една... бездънна Яма...
Просто ей-така...

...а очите ми по земята тъй търкалят, чупят се...
По диагонали остри на квадрати черно-бели...
А в очите сини сенки черни,
в ноздри черни бели сенки влезли...
енергия...
бездушна, непотребна...

Изстискан... без душа отпуснат,
непотребен...
Сам пуша в коша за пране
за скраб, клош, клоун...
както искаш ми кажи и... не че ме ебе...
не че те обичам...
не че ме обичаш...
просто искам да те гледам
докат ми писне и в очите прелее от тъга
и ярос..злоба..самота...
И после ше ти кажа чао
врата във кородора тъмен ще притворя
...в недоизказан край... още един подобен край...
(..ще отлетя...)

http://www.vbox7.com/play:616ea235

http://www.vbox7.com/play:616ea235

За бога, братя, гласувайте...Обещани са ми две каси бира при победа...Или поне го гледайте и не ми се смейте чак толкоз..:)

Хашиш със сладко...

... с ено масенце сладко, батко,
меко, леко, хапвам сладко...
Със лъжица ровя в сладко със къпини...
а очичките ми сини, радиално са червиви,
...Бият на червено с капиляри криви,
докат муам меки сладки сини сливи...
И ме милват самодиви -
розови и сочно - напръщели...
Докат свиват ми чадели
мацки, разни, и модели
...И са наприварват сички пички те ена-връз-друга
коя първа да ми подаде кат свий масура...
'Шото сяка яка самодива иска първа да ми свива
... и поеме на криле, и прошепне ми в уше...
"Да спиш в розов кош, да сънуваш грош и сладкиш след коз...на сладкиш със коз!"

...

... и аз полегна в плен на сочна красогта
отдаден, спрял, с усмивка на уста заспал
... а тя да празни ми душата със саблазън
в плен и жерта на хашишиев оргазъм...

3. Напред в бъдещето...

...това беше първата мисъл на Добри. Да вземе добрия си, макар и моментно замразен във времето приятел - Ставри, да го вкара във времеви-пространствен шоркът и дим да ги няма в бъдещето. Речено-сторено!
Добри докосна Ставри по главата (докато той бе коленичил, захапал долния ръб на писуара с опрян в главата револвер) и го понесе със себе си, напред - напреед в бъдещето...
В следващия миг те се озоваха в...същия кенеф. Беше почти празно, с изключение на два силуета в ъгъла. Единия (силует), пикаейки, сподели на другия:
- Ей копеле, вчера некав дрислю се напрай на отворен, накарахме го да пие пикня, оня се насра, чесно... И както си се забавляваме ние с него, таман и аз мислех да го напикая, и той..изведнъж изчезна, не знам кво стана, чесну ти каам, баценце...
Добри и Ставри си глътнаха езиците. Уат да фааак?!? Как е възможно..от целия възможен времеви-пространствен континиум, Добри да ги беше телепортирал точно на същото място, но на следващия ден, и точно в същия момент, същите мутри (или т. нар. "охранители", тъй като въпросните личности работеха като бодигардове в конкретното заведение. Една служба, която, без съмнение, бяха заслужили благодарение на високата си нравственост, интелигентност и хуманност...)
Добри и Ставри видяха мутрите. Мутрите видяха Добри и Ставри. "Ще ни смачкат" - отбеляза Ставри, преди никой да не бе предприел каквото и да е. Все пак Ставри четеше мисли, но този факт беше познат на Добри, толкова и колкото на Ставри, че Добри владее времеви-пространствения континиум. Герои, неразбрани от самите себе си, та камоли от света.
Герои, героии... колко да са герои?
Първата им мисъл и последвало действие бе да хукнат навън, обзети от неистов страх. Речено-сторено. Мутрите хукнаха подире им...
"По дяволоте, навярно силата ми не е достатъчна" - помисли си Добри - "не можах да ни телепортирам по напред от един ден. Фак! Сигурно това е шото още съм разстроен..."
Беше му трудно да бяга с хемороиди. Все пак бягаше колкото му душа позволява, че и 2 пъти отгоре. Се пак беше супергерой. Ставри бягаше рамо до рамо с него. И...
Избягаха, скриха се под канала на "Евлоги георгиев" и се свиха треперейки като двама вмирисани осрани пияни клошари...
- Копелеее, какво беше това - заговори първи Ставри - какво се случи, как...как го направи?!?
- Амии... - започна Добри...
- Замълчи! Кооопелееее, всичко ми е ясно" - прекъсна го Ставри - По дяволите, та ти...ти...ти можеш да спираш времето и да пътуваш през времеви-пространствения континиум, копелееее, ти си луууд!!!
- Как...к-как го разбра, аз нищо не ти бях казал все още - запелтечи колкото очуден, толкова и объркан Добри.
Е, как... - погледна го уверено Ставри - Много просто. Прочетох мислите ти...

За хората по пътищата в зимни условия. Обръщение:

С това словоизлеянийе, богуугодно, искам да ва придупридя да внимаати каде стъпвате по улиците, че е пълно и с говна (замразени), и с лед, и с дупки (на кило), и с повръщано, и с акану (колкот' си щеш) и т.н... Тъй чи - умната! Аз оня ден си изпатих...
Ходя си аз, на разходка в парка (да дръпна ено фасче, набързо, тъй по навик) и кат са лъзнах, па паднах, па седнах не ено кучешку ако и... ае развали ми са настроението, накратко. А таман бях забил неква тийнейджърка с ей такиа цици и си престаях кво ли моем да напрайм двамата довечера, потривайки доволно ръце. То затова и не можах да запазя равновесие. Па и да се бях подпрял с ръка, се същия фуй... Немаше дънките ми да са в лайна, отзадем на дупето, а ръкавицата на дясната ръка щеше да ми е. А то беше студено, майкоо, кучешко време, несретнишко... 'Ич немаше да се съглася да се разделя с ръкавицата си току-така. Най вероятно шях да си продължа да си ходя с насрана ръкавица... Даже да си я туря в жоба по стар навик.. Или по пътя, виждайки разни браточки (колеги емсита) поздравявайки ги, шях да ги омажа и тях или с други думи да си разделим лайното по братски. Както прайм с коза, например...И ич немаше да се усетя...
Шях да усетя чак кат тръгна да си духам носа, шот щеше да ми замириши, навярно. Ама,баш тогаз, нямаше да го напрая скоро шот се бех нашмъркал с некви капки за нос, дето бях чел в ена книга на Юлян Караджов, че 'фащат и яко друсат... И чаках ефекта аз таман, като ми се случи всичко това. (За похлъзването и лайното говоря.) Ма кат видях, че от тез капки за нос файда йок, реших да свия ено масурченце мъничко-мънзъркоо, колкот да цъкна за цвят, лекичко, да се усмихна и аз на слънчевия, макар и мразовит ден.
Иначее, аз мноу обичам зимата. Обичам януари. И туршията, и ракията. И сгодните жиници. Ма говната не ги обичам, деба. И тез кучите дет ги серат, почвам да ги недолюбвам, нищо, че принципно съм енвироменталист и природолюбител. Особено Санбернарите деба...Да знайте кви ги произвеждат... Ама туй, коет ме подхлъзна мен, по нищо не отстъпваше по размери. Па и по констиненция си беше неприятно, такоа, некво... Лепкаво, мекичко, светло-кафеникаво, на места светлее до жълтеникаво. И как миришиии..малиле, с кво се е хранило тва животно бе, майкамуй говедо... И така...
Граждани, глей'ти си у краката!!!

2. С последен напън...

на изтормозения си от хронична диария, обезводнен и алкохолизиран организъм, Добри, без да иска направи нещо, което отдавна не беше правил и си мислеше, че вече не умее. В този сублимен момент той си даде ясната равносметка, че издирването на Такезо–Сенсейския меч чрез безцелно лутане из вековете и цялото това безмислено изкривяване на времево-пространствения континиум си бяха чиста проба безмислена хуйня на куб (ако щеш и на квадрат, ма е по-слабо, според мен)... А какво именно направи Добри, ще запитате вие. Ок, шви кажа (нъл съм готян) - той не направи нищо друго освен...СПИРАНЕ НА ВРЕМЕТО. И...ъ...да, гледал съм сериала "Герой", шибаняци такиа, не съм плагиат, а сатирик и хуморис, макар и от мнозина неразбран и оценен...

Както и да е, в напъна си, да изтласка навън и последните си шлякано-воднисти, нездрави и омешани с венозна кръв от спукани хемороиди екскременти, Добри без да иска 'зе че спря времето. Последните пурпурно-карамелени капчици ако, виснаха, частично отделени от аналното му отвърстие. Добри, нали си беше свикнал с тези неудобни моменти, просто се извъртя и забърса с парче тоалетна хартия нежелените остатъци от тази зловонна субстанция (а.к.а. "манна небесна") и си вдигна панталоните. Запаса се старателно като си вдигна гащите до над пъпа. 'Се пак - нали си беше чиста проба очилат сдуханяк и абсолютно страхлив путьо и не биваше да изневерява на този си стил. Иначе щяха да го заподозрат и подложат на ужасни мъки и доживотни излседвания в лаборатории-затвори. Кои бяха те, той не знаеше, но както Бен му каза, по добре и да не знаеше. Или нещо такова...

Та тъй де, Добри тръгна да вика дружката си Ставри, който се беше запилял с нек'ва недостижима за стандартите на Добри мацка. 'Се пак, не напразно, Ставри бе пича в компанията и винаги забърсваше нещо първокласно, докато за Добри оставяше тея мацки, които заебаваше или вече му бяха станали напълно безинтересни. С други думи Добри бе потребител на "втора ръка" жени - адски непрестижно занимание. Как ли успяваше да белсне пред такива момичета, все едно... все едно четеше мислите им. Нямаше си и на представа колко е прав...

Добриевото либидо бе неудържимо, за разлика от несретния му, безличен и крещящо незабележим външен вид. В изблик на наудържимо желание, понякога Добри се телепортираше назад-назаад във времето, още в праисторически времена, тогава когато жените далеч не са били толкова еманципирани и претенциозни. За него те бяха стока. Ето затова той мразеше всички долни мазни болни феминиски, които правеха шансовете му да прасне нещо все по-редки (и буквално - невъзможни) чрез заразяването на все повече и повече жени с налудничавите си идеи. Те просто...просто...му крадяха свежите крехки мръвки месо, мамицата им!!! Както и да е, по душа Добри бе добряк, просто бе и супер-смотаняк и това го подтискаше в мигове на духовно падение и отдаване на окултизъм, онанизъм и долни телесни занимания... Иначе си беше куул.

П.С. Поотплеснахме се, дори и аз го осъзнавам, така че - пълен напред към разгъване на сюжетната линия (надявам се да се казва така, не го разбирам, опитвам се просто да имитирам известни автори...)

Добри тръгна към мъжкия кенеф да потърси Ставри, тъй като си мислеше, че най-вероятно той чука някоя мацка седнал на една от тоалетните чинии, докато тя жизнерадостно и някак по детски щастливо подскача и пъшка звучно, обяздила го отгоре. Не ги разбираше Добри тея работи... Все пак бе детствен, макар и на 24...

Влиза Добри в кенефа и кво да види - насъбрали се 3-4 мутри с черни кожени якета около единия писуар. От широките им гарбини не можеше да види нищо. Пооплаши се, 'ма и му стана любопитно, че чак цайсите му се запотиха от превъзбуда (най-голямата възбуда която беше изпитвал досега бе когато "превъртя" видео-играта "Wolfenstein") и в крайна сметка, по неизвестни нему причини, реши да се доближи. Доближи се той и... що да види - една от мутрите с масивен 'патлак' допрян в главата на Ставри, явно го бе принудил да захапе ръба на писуара, пиейки урина, докато друга мутра с друг пистолет заставяше случайни посетители да пикаят точно в този писуар "...за да има "пиво" за нашия приятел Ставрича, хо-хо..." - най-вероятно бе изрекал в този момент гнусния мутряга. Добри веднага видя думите му във вид на балонче от комикс. 'Се пак не случайно бе пропилял цялото си детството барабар с полвината от тийнейджърските си години в безплодното четене на комиските на известния (но вече покоен) автор на комикси - Айзък Мендез. Имаше си проблеми с наркотиците това момче, мислеше си Добри, но последователят му - Сайлър вдъхваше нему повече доверие и с нетърпение очакваше мига, в който ще разгърне новия му брой - шедьовър ("Приключенията на Киро Намасура в Кокаляне"). И все пак е тъпо да мисля за комикси - помисли си Добри - докато Ставри лочи пикня. Но какво да направя, подяволите - запита се объркан, а и доста наплашен Ставри... Нов диариен порив го принуди да се отбие в най-близкия кенеф за около 6-7 минутки. Все пак, заникаде не бързаше, нали времето бе спряло.

Изходи се, избърса се, стана, запаса се, и отново тръгна с решителна стъпка напред. "Вече ми е леко-оо, чувствам се добрее-е-ее" - припяваше, тактувайки с крак от време на време. Чилл рефрешинг фрий майнд тайм-аутът в кенефа бе опреснил мислите му, дарявайки го с редица свежи решения. Имаше си план "Б", план "Г" и логично - план "З" (времето в кенефа ти дарява фрази тъй идейни и крилати, ифюноуамин, нигга... бел. авт.) Устемен, с усмивка на лице Добри се зае със спасяването на Ставри. Все пак му беше най-добрия приятел от детинството (...макар веднъж да му бе откраднал долните гащи докато Добри акаше, после го излъга че ще му ги върне само ако излезе от кенефа и Добри го послуша без да подозира, че преди това Ставри бе поканил 15-16 негови приятелки, които избухнаха в неудържим кикот при вида на свитичкото от притеснение 'мъжко' достойнство на Добри... На другия ден снимките на прочутия "малък приятел" на Добри обикаляха десктопите на телефоните на всички мацки в даскало, нажежявайки блуутутът до червено...)...

1. Човекът с бежовото яке...

...стоеше и пуфтеше притиснат в ъгала... Не че някой го беше притиснал, а поради обективни нам причини. Знаете причините, нали... нали?... Окей, ш'ви ги споделя шот, кат' ви гледам колко умно-умно ми мигате на парцали сте ми ясни като глътка от майчиното ви мляко (което обичах да си глътвам когато идвах на гости на майките ви докато вие още бяхте бебета... понякога го пиех чисто, понякога - с много ментааа...). Първо - по-напрегнато е някак си... по -"съспенс"-нато е..като има някой притиснат в ъгъла, давещ се в собствените си храчки и амфетаминови носово-глъткови горчивини... И второ - исках да напрая ситуацията крими - така че - тихо там, ей... кой е шефа на приказката се пак?

Така де... Ставри се беше насрал от страх с притиснат в главата пистолет след краткотрайно перчене и уж перформ-снато и добре актиорски изиграно (но доста нереално според мнозинството) спречкване с въображаеми крими-босове и тарикати... за пред неговото момиче - Минка. СЕГА Минка ревеше... по-скоро ревеше ПРЕДИ, защото току-що я отвлякоха за косите 2-ма от облечените в черно дву-гардеробни типове с безизразни лица, тъмни очила и набола тъмна брада с грубостта на свинска четина. А, забравих - с набръчкани вратове и обратни захапки и особенно наднормени телосложения... крещящо анти хомо-фешън пропорционални фигури... Горили..Свине...Животни...Диваци...Неандерталци.. ей тая дума, последната не могат и да я и напишат сами...ясно ти е за какви личности иде реч, нали... И така да..тея "борчета" беха сгащили Ставри здраво, завлекли Минка в ъгъла... Ставри се молеше на небесата да му върнат силата... способността... магията, която така и не се появи. Отчаяно деяние, обречено на провал... Добре че, все пак, Добри бе наблизо... пък и той нали беше човек на Пауър Ренджърс 'се пак.. 'се щеше да на прави нещо, способно момче е... И таака де...Добри мина покрай тяхи...и замина.. “Навярно се е уплашил" помисли си Ставри... Не, по-силно - в действителност Добри дори се беше насрал... Имаше такова гадно и отвратително разстройство... (в смисъл - и физиологично, не само психическото, то в наши дни кой го няма)... че не издържа и на път към мъжкия кенеф отби по пряката (ака по шорткътът) към женския кенеф... в ляво. И така.. курдисам са той там кат квачка над яри..и сери ли сери.."сери драги Добри, сера Добри, сера"... Това трябваше да е скоропоговорка за едноименния герой ма не успях... " 'се пак и аз бактисах..и аз съм човек... "Човек-човееек, колко да си човек"...провикна се някой от втория ред... “На ти тоз шамар, отвърнах му аз". (Ся кат се замисля - май беше "Биг Ша" въпросния... човек поуронил за миг достойнството ми, е нищо де, върнах му го тъпкано с един голям шамар зад врата, при което цаките му паднаха на пода и се счупиха, а той заплака... Както и да е, размина му се... Великодушен съм си и това е...) Та така де..в този момент Добри дриска а Ставри бива надрискан от страх с пистолет в главата, с уста захапала (по принуда естествено, се едно е в гангстерски филм, само 4е тук е наистина) долния ръб на писоара. Или с други думи - това место откадето пикнята се стичан когат сифона се е затулил и пикнята вместо да отива в канализацията прелива с радост като мини водопадче...лъщи трепетливо блещука като трепетлика и радостно капе по фаянса на пода, устремена към каналния изход в единия ъгъл на банята, кофти нивелирана от пиян фаянсаджия... или от баща му - още по голямо алкохолно петно... Или - посоката на отвеждане на урината щеше да е тази, ако там не бе отворения устен отвор на Ставри със завързани очи и опрян в главата Дезърт Ийгъл модел "ДИ94.03.02.а". Невърмайнд... Важното е че е акано и хард кори мириши, а мама не би си и направила труда да купи "глейд спрей" за дупка кат таз'... И точно в тези отвратителни санитарно-хигиенни условия, с притисната глава..връзка на очите, пистолет допрян в тила и уста...поемаща жадно (но според мен - по принуда на насилвачите) всяка капка урина стичаща се ту - бавно, с трепет и несигурност, при лиспа на пикаещи, ту - като "малка жълта ниагара" при наплива на обуркани развеселени туристи с пълни пикочни мехури, усмивки на уста, бира в ръка и полу-еректирали от напрежението пишки... се пак кенефа е с пари, влиза се само при крайна нужда... И така, да обобщим...единия дриска...другия се надрисква, докато мацката му е завлечена за косите и най-вероятно грубо и серийно съвокуплена, а най-вероятно и записана на видио (деба тоз йутуб дагуйба). С други думи - никва героичност..никъф' пламък... Добре че решавам да спра дотук докат интереса ви е все още кеч'нат... Утре-удругиден ши ви забия мокър лиричен шамар..обещавам ви.. А ся се връщам към виното...орехите с мед и ени супер яки клипчета на Ева Анжелина (ифюноууаамийн, нигга!!!) и ако беше останало нещичко пак щях да свия...ма...язък...свини... сичко се уплйосква днес, никой не мисли за утре... Автора е потресен!