Бай Минчо'с РАП!!!

Бай Минчо бе раздран на паве и дишаше зле..
Нанякаде гледаше и тук таме храчеше...
Смазан по пътищата хорски, гледаше сборски,
или...
Както гледат хората на селски сбор,
Тъпчеше по тор.
С галоши, кални, мазни...
С миризма, струяща, яко дразни...
Но него и за миг не го ебе,
шот не е човек койт' се мазни
По-скоро - пие, псува и бързичко се дразни...
Даже може да те прасне,
зад врата,
с една бутилка, празна, от парцуца,
във торбицата укрита.
Първо рита, после пита...
Граби с шепи мазни
в пити захаросани,
Окапан с нафта,
борец за праф'да
и свобода!
Човек - народен
Жив, забавен, разговорен...
С манта - дочена, окапана
И цигарка във устицата захапана.
Пофи със усмивка ДЪХовита
'Деграде' бил?!? Кой те пита?...
И в историйката китна,
рима литна...
Фрий, освободена, далеч от схема
Крива свободия...
Пия пак ракия...
На село на гезмето,
скачам в погото, което
пак ще разтресе земята
Щот на юнаците играта
(и свирнята)
Ти влиза право във душата...
Под небето, над земята
Редя рими във колата
Стил Д.Р.Е. и не ме ебе
Махалата се тресе.
С бай Минчо под ръка,
ви заливаме с парцуца
Хип-хоп парад мейд ин Холивуд
Разврат и оргии в Студенткси хууд
От богаттите крадеме пиене
и с бай Минчо после пиеме.
Изживеявам се кат' Робин Худ,
благороден, но не чут...
Ъндъргаунд,
в почвения профил скрит...
Фрийстайл скит 'Згид"
С поглед крив,
кЪт ги редя съм щастлив -
пулсиращ, импровизиращ...
Жив!...
Див!...
Да ме спреш е нвеъзможно, бро'
С бай Минчо сме в едно...
Вива ла Бай Минчо!
Резпект фор ма мее-е-е-еен!
Ше се видим в други ден!
...И...
'Ако не съм ти РАП, ше си говорим пак!!!'

Чичо Гошо пуши нон-стоп!

Чичо Гошо бе надран като животно. Главата му беше цялата в желе и муаше халва, която се стичаше частично, разтворена в лигите му. Беше зле. Издаваше звуци, седнал с притворени очи на една пейка. Бе си зел бирица, която го досмачкваше. Главата му беше като бетониран паратропер. От време на време губеше съзнание за миг и се олюляваше заплашително наляво-надясно с доволна напушалска финзиономия. Хилеше се идиотски и се плюеше сам себе си. Зе си хляб и майонеза и зе да гребе с залъци направо от бурканчето. Окапа се целия. Бе прасе, но бе щастлив. Едно щастливо доволно дебело животно...
Падна назад от пейката и заспа...
Каква кратка приказка...
Уаазааааааап!?!...
Датз олл фелаз!...

Чичо Гошо работи на терен...

Чичо Гошо стоеше в офиса (кръчмата) и биеше мухите, които кацаха по масата му. Нервен бе и отпиваше от една малка стъклена чашка глътки топла ракийца. Лято бе, но вентилатора не работеше. Стоеше, пиеше, потеше се, мухите биеше... "Един чудесен ден'', каза си и продължи със своите занимания до края на деня. После се прибра, по пътя мина през бакалията за кило домати и олио, понеже беше свършило, а салата без олио не е салата. След минутка си хвана ансансьора, качи се на етажа и се пльосна на фотьойла, пусна си мач, наля си ''хоум гроун ракия'' и се отпусна на креслото. Заспа, заспа и захърка...
По телевизията пуснаха ''Хит минус едно'' и Дони му запя: "Страхотен, де-е-ен, аз избрах си сега... Аз избрах страхо-о-о-отен ден...'' Чичо Гошо, обаче, навярно, отдавна спеше и не слушаше Дони. Па и хич не му бе почитател, от край време. Чичо Гошо си тачеше сръбския Турбо-фолк и всичко друго за него бе педалски лигавщинии или...музика за откачялки, дето трябва да ги държат в лудницата, а не да ги пускат по ''тиливизора'' да развращават младежта, гиди простаците им с простаци...
На следващия ден Чичо Гошо стана с утрешното предаване на ''Скат'', завря си едно ''кайве'' в джезвенцето, капна 15-16 капки ракийца (колкот за вкус) и се излегна на стария продран фотьойл. После, след като жена му отиде на работа, (тя работеше в един студентски стол като готвачка) се отправи с делови устрем директно към офиса (кръчмата). Седна на една маса, поръча си ракийца, ''сложи едница на "Манчестър'' и се зае да изтребва нахалните мухи кацащи по масата му (и съответно - залепващи за нея, тъй като Минчо - Бармана не си даваше мно'о зор да търка масите с влажна бухча, пък и пестеше от верото...).
В офиса бе лек безпорядък. Така го обичаха неговите служители и гости, демек - кварталните пиянки. С две думи - ''хора - душици''!...
Деня на чичо Гошо мина по старата програма. Прибра се и заспа на фотьойла отново. И на другия ден - отново. И на другия... И на по-другия... И на по-по-по другия, също. И така, докато един ден чичо Гошо не се замисли...
Беше в кенефа и четеше ''Шок''. Некви клюки за живота на Лепа Брена. Тя за него бе икона!!! Най-голямата, най-великата!!!...Просто на тая земя няма такава и никога не би се родила...!!! Както и да е, де...Таа, не знам каква точно асоциация направи чичо Гошо и на базата на какво, но в един миг, осъзна простата истина, че живее еднообразно и... доста неекологично, примерно. Прииска му се... да живее както преди, на село. На чист въздух, на вятър и припек, под откритото небе. Прииска му се... да забрави за офиса, макар и за един ден и да поработи на терен...
Речено - сторено! Чичо Гошо стана призори и наточи инструмента си. Беше четвъртък, 24-ти април. Наметна посъдраната си дочена манта и обу галошите си. Погледна се в огледалото. Нещо липсваше. Нахлупи и стария си ТКЗС-арски каскет. Сега вече беше ...истински!
Хвана градски транспорт до Кокаляне. Не дупчи билетче, естествено... Оттам - направо в бащината си къща. Беше позапустяла, но и... напоена със спомени. ''Стара спретната къщурка с две липи отпред'', които, обаче, беше отсякъл преди две години, за да продаде дървесината срещу някой лев на местното лесничейство. Отвори ръждясалата връта, която изкърца балгозвучно, и навлезе с горда стъпка, стъпквайки хилядите червеи, мравки, ларви и акари, които неминуемо се изпречваха на пътя му. В този миг той... Той беше човека!
Застана изгърбен на къра. Слънцето напичаше към пладне. Отоври си бира (не пиеше ракия понеже днес бе решил да работи) и хвана с груба длан твърдия си инструмент. Стисна го... Надигна го... Извиси го към небесата и с груб тласък го заби в мекия субстрат. Изхриптя (по-скоро - изгрухтя) и го завлачи с мъка назад. Изпоти се, зачерви се, подивя и се развихри...
В близките 65-70 минути приличаше на Таз в действие...
Накрая, след като бе изпил 3-4 бирички и слънцето го бе понапекло доволно, чичо Гошо седна на една празна пластмасова щайга, която до скоро бе пълна с картофи за разсад. Запали си поредната ''Арда - качак'' и се усмихна с умиление. Цялото поле, бе пред него. И цялото бе засято с... картофи. Чичо си беше свършил работата като истински професионалист. Сега можеше отново да се върне към стария си, безгрижен лайфстайл и да го кара така докато настане време за... вадене...:)

Из "Наръчник на любителя-микробиолог":

Здравейте, приятели. Убеден съм, че всеки един от вас, все някога е искал да има домашен любимец. Я котка, я хамстер, я някоя друга "гнусна и миризлива", според родителите ви, твар. Ето ви една чудесна идея как да се сдобиете с цяла колония домашни любимци, които никога не биха опикали персийския ви килим (в случай, че вие или родителите ви притежавате такъв...)
Най-тържествено бих ви предствил един нов клас универсални супер домашни любимци - актиномицетите. Това са една своеобразна и уникална група низши гъби - толкова пухкави и сладурести, че не бихте им устоили дори да бяхте адски стиснат и коравосърдечен тип... Спечелих ли вниманието ви...?
"От каде могат да се намерят актиномицети, и как се отглеждат тези чудни твари" - ще запитате вие. А аз съвсем закономерно ще ви отговоря, ( в случай, че ме запитате, което, убеден съм, ще направите...рано или късно, всички го правят...) че актиномицетите са навсякаде около нас. Има ги във въздуха, водата и най-вече - в почвата. Множат се в прахта по вашата секция, по перваза ви, а в изпражненията на вашия кокер-шпаниол са удивително многобройни (и щастливи - благоденстващи и проспериращи в тази хипертрофна среда). "Как мога да ги уловя", усещам, е въпроса, напиращ във вас. Всъщност, учудващо лесно. Вземете си едно голямо шише с боза, изпийте бозата, миксирайки я с ракия и сандвичи с майонеза (за мезе) и върнете (повърнете) обратно част (около 250 мл.) от вече частнично гастро-ентерологично преработената полу-хомогенна смес (а. к. а. - "манна небесна").
Та-ра-та-та-та-тааа! Вече имате хранителна среда, честито! Но нека не губим време в празни приказки, оргии и гуляи, а да продължим отвержено с преследването на нашата заветна цел. А именно - сдобиването с актиномицети, за домашно отглеждане (ако някой е забравил целта ни, злоупотребявайки с хранителната среда). Време е да стерилизираме средата, преди да я инокулираме, запържвайкия на бърз огън с малко масълце и в тенжера под налягане (3 атм., 5600-5654 град. по целз., 342-358 мин.) Моля, бъдете прецизни! Прецизността е главен добродетел на любителя-микробиолог!
След стерилизация, вече разполагаме с подходяща среда за развитие на актиномицетите - чиста и хранителна като майчино мляко! Нека ги добавим и тях, инокулирайки (т.е. инжектирайки ги) от 10-моларен разтвор на купрологичен материал от домашно куче (или от каквото имате възможност, за любознателните препоръчвам изпозлването на собствен купроложки субстрат, лично производство, под надслов - "отгледано с любов"!) След инокулация, измийте ръцете си с чешмяна вода. Ако имате рани - уринирайте върху тях, както са ни учили нашите баби*...
Нека обобщим. Вече имаме хранителна среда инокулирана с актиномицети. Остава само да наблюдаваме с нескрит, по детски, интерес, колонизацията на субстрата. Ах, как само растат колониите им, делят се, множат се и се развиват!!! Сигурен съм, че развитието на културата ще предизвика във вас чувства на възторг и душевен екстаз, извисявайки ви до достигане на своеобразна нАучна нирвана. Лично аз ви препоръчвам да поставите лабораторния съд (т.е. - шишето от боза) в хола си, кадето вие и вашите семейни приятели ще можете да му се любувате на воля. Каква завист ще предизвика то във колегите от фирмата, и какъв интерес - във вашия шеф. Колегите ви ще злобеят, а вие ще летите нагоре в професионалната йерархия. Нещо повече, освен професионален успех, актиномицетите ще вдъхват и щастие и увереност и в личния ви живот. А това няма как да си проличи, приятелката ви ще остане доволна. Ако нямате такава (понеже твърде голям процент от хората занимаващи се с микробиология остават недооценени от противоположния пол и умират в самота и забвение, отдавайки живота си на своите деца - микроорганизмите и евентуално на имагинерните си приятели, ако са имали достатъчно въображение да си измислят такива, докато размножават гъби...) скоро ще си намерите, уверявам ви.
А сега какво друго ви остава освен да си купите една голяма боза от близкия супер и да се впуснете в едно чудно лабораторно приключение, в което ще се докоснете до тайните на сътворението, ще преосмислите еволюционната теория на Дарвин по свой начин и не на последно място - ще се сдобиете с едни чудесни домашни любимци, които ще ви останат приятели до гроб и никога, ама наистина никога няма да пикаят върху килима ви!

(*Из спомените на автора: "Веднъж с брат'чед ми намерихме нек'ви бръснарски ножчета, с които се нарязахме. Баба Цонка каза да пикаем върху раните си. Ние пикахме. Раните ни заздравяха благополучно...")

Кремикровци

...скърцане, стомана, студ.
работник с чук,
до него образ друг,
с манта и каскет...
с шише ракия
клатушка се към външния клозет.

...гарвани във мрака, смог от серен диоксид,
на касетка влачи крив скит
слушам 'Нокаут - Згид'
...калявам стомана и изчуквам ламарина.
...правя рамка на картина
и варя в казан ракия
...бъркам, бъркам и му пея
ар енд би любовни хитове...

...ракия ври
...цъфтят цветя, жужят пчели
...летим задружно към светли бъднини...
:)

Чичо Минчо - един меланхолик, неразбран...

Чичо Минчо чалга бичи...
Радка люби
...кат' добичи.
Грубо влиза със царвулите окаляни.
Анцунга накапан, думите заваля ги...
Лъха спритно, тежко, грубо,
подпрян леко на авера - Любо.
Като Вальо-Кита влиза със ритник.
и започва да се бие като Джеки Чан в Час Пик...
Във кръчмето респектира.
Плюе, драйфа, онанира
(... онанирайки насира и насирайки се мъчи да рапира.)
С лирика крива и славеите убива.
А пеперуди мачка с мухобойка...
През ден-два изнасилва Бойка-Онха.
И мастурбира пред портрета на баба Тонка...
Прай си пица с майонеза и бозица...
Човек-душица, пий ракийца...

За всички кандидат-роби на империализма...

И аз както повечето 'будни' студенти, викам да изпозлвам свободното си време през лятото, да попътувам и понатрупам някой друг долар в щатите. В момента, например се боря с некви сайтове, правя си СиВи, свързвам се с некви накрая на света, трупам нерви... И защо? Само защото решихме, заедно с едни приятели, да спестим около 150-200$ от програма, която щеше да ни осигури работа. Ама като можем да минем тънко, що да им даваме на тея маскари. Както и да е, те и без тва са тъпи, ако не ги излъжем ние, кой ше го направи... Или поне това беше мисълта ни отначало...
Сега кандидатствам за някакви обяви, каквито и да е, от 'спасител на басейн' до 'касиер' или дори 'градинар'. Пък накрая може да мия и чинии. Ама кво ми пука, тва се предсразсъдъци, все ми е на акъла, че някой отишъл с 'Уърк ен травел' програмите си е намерил интелектуална работа. Важно е $долари$ да капят(колкото и материално и просташко да звучи за някой изискани интелектуалци). Така, че, драги ми смехурковци, ако си мислите, че като отидете там, дебелите американци ше ви тикат пачките долари в ръцете и пуерториканските курви ще ви се пускат без пари, само 'щото сте балкански ергени, неустоими...едва ли. Запрятайте ръкави, с пот на чело и мазна усмивка, да им лъкате обувките на тлъстите копеленца. Ама ще лъскате, щом сте в тая роля. Стикайте зъби и да не ви пука. Нали после като се върнете в БеГе, ще сте некви герои с бляскави придобивки (фотоапарати, камери, дрешки, евентуално и лаптоп). Може и кола да си купите, на старо и да возите кифлите из студентски град. Но задължително - с добри тоноколони, 'шот кола без музка не е същата гъзария като кола с такава, съответно. Пък и другото хубаво нещо (на което лично аз най-много се надявам) е, че по време на екскурзийката си може да осъществите и някой друг културен обмен и да покажете на американските хот чикс к'ъв сте свръх-потентен балкански дон Жуан.... Хем хубавци, па и умници сме си, несъмнено. Как да не се възгордее от произхода си човек накрая? Макар и лъскайки обувките за жълти стотинки (опа, (ц/с)ентове) на некой мазен, значително по-грозен и по-нискоинтелигентен средностатистически американски работодател. Ама, така е, с толкова години история и с такава култура, да стоим сега на това дередже, само ние сме си виновни. Хората пари пра'ят, а ний спим, пардон - пийм...