сряда, септември 10, 2008
Чичо Гошо в Ню Йорк...
неделя, май 18, 2008
Чичо Гошо мрази Емо-тата
За повече инфо:
http://vbox7. com/play:a8b57eb0
сряда, април 30, 2008
Бай Минчо'с РАП!!!
Нанякаде гледаше и тук таме храчеше...
Смазан по пътищата хорски, гледаше сборски,
или...
Както гледат хората на селски сбор,
Тъпчеше по тор.
С галоши, кални, мазни...
С миризма, струяща, яко дразни...
Но него и за миг не го ебе,
шот не е човек койт' се мазни
По-скоро - пие, псува и бързичко се дразни...
Даже може да те прасне,
зад врата,
с една бутилка, празна, от парцуца,
във торбицата укрита.
Първо рита, после пита...
Граби с шепи мазни
в пити захаросани,
Окапан с нафта,
борец за праф'да
и свобода!
Човек - народен
Жив, забавен, разговорен...
С манта - дочена, окапана
И цигарка във устицата захапана.
Пофи със усмивка ДЪХовита
'Деграде' бил?!? Кой те пита?...
И в историйката китна,
рима литна...
Фрий, освободена, далеч от схема
Крива свободия...
Пия пак ракия...
На село на гезмето,
скачам в погото, което
пак ще разтресе земята
Щот на юнаците играта
(и свирнята)
Ти влиза право във душата...
Под небето, над земята
Редя рими във колата
Стил Д.Р.Е. и не ме ебе
Махалата се тресе.
С бай Минчо под ръка,
ви заливаме с парцуца
Хип-хоп парад мейд ин Холивуд
Разврат и оргии в Студенткси хууд
От богаттите крадеме пиене
и с бай Минчо после пиеме.
Изживеявам се кат' Робин Худ,
благороден, но не чут...
Ъндъргаунд,
в почвения профил скрит...
Фрийстайл скит 'Згид"
С поглед крив,
кЪт ги редя съм щастлив -
пулсиращ, импровизиращ...
Жив!...
Див!...
Да ме спреш е нвеъзможно, бро'
С бай Минчо сме в едно...
Вива ла Бай Минчо!
Резпект фор ма мее-е-е-еен!
Ше се видим в други ден!
...И...
'Ако не съм ти РАП, ше си говорим пак!!!'
Чичо Гошо пуши нон-стоп!
Падна назад от пейката и заспа...
Каква кратка приказка...
Уаазааааааап!?!...
Датз олл фелаз!...
понеделник, април 21, 2008
Чичо Гошо работи на терен...
По телевизията пуснаха ''Хит минус едно'' и Дони му запя: "Страхотен, де-е-ен, аз избрах си сега... Аз избрах страхо-о-о-отен ден...'' Чичо Гошо, обаче, навярно, отдавна спеше и не слушаше Дони. Па и хич не му бе почитател, от край време. Чичо Гошо си тачеше сръбския Турбо-фолк и всичко друго за него бе педалски лигавщинии или...музика за откачялки, дето трябва да ги държат в лудницата, а не да ги пускат по ''тиливизора'' да развращават младежта, гиди простаците им с простаци...
На следващия ден Чичо Гошо стана с утрешното предаване на ''Скат'', завря си едно ''кайве'' в джезвенцето, капна 15-16 капки ракийца (колкот за вкус) и се излегна на стария продран фотьойл. После, след като жена му отиде на работа, (тя работеше в един студентски стол като готвачка) се отправи с делови устрем директно към офиса (кръчмата). Седна на една маса, поръча си ракийца, ''сложи едница на "Манчестър'' и се зае да изтребва нахалните мухи кацащи по масата му (и съответно - залепващи за нея, тъй като Минчо - Бармана не си даваше мно'о зор да търка масите с влажна бухча, пък и пестеше от верото...).
В офиса бе лек безпорядък. Така го обичаха неговите служители и гости, демек - кварталните пиянки. С две думи - ''хора - душици''!...
Деня на чичо Гошо мина по старата програма. Прибра се и заспа на фотьойла отново. И на другия ден - отново. И на другия... И на по-другия... И на по-по-по другия, също. И така, докато един ден чичо Гошо не се замисли...
Беше в кенефа и четеше ''Шок''. Некви клюки за живота на Лепа Брена. Тя за него бе икона!!! Най-голямата, най-великата!!!...Просто на тая земя няма такава и никога не би се родила...!!! Както и да е, де...Таа, не знам каква точно асоциация направи чичо Гошо и на базата на какво, но в един миг, осъзна простата истина, че живее еднообразно и... доста неекологично, примерно. Прииска му се... да живее както преди, на село. На чист въздух, на вятър и припек, под откритото небе. Прииска му се... да забрави за офиса, макар и за един ден и да поработи на терен...
Речено - сторено! Чичо Гошо стана призори и наточи инструмента си. Беше четвъртък, 24-ти април. Наметна посъдраната си дочена манта и обу галошите си. Погледна се в огледалото. Нещо липсваше. Нахлупи и стария си ТКЗС-арски каскет. Сега вече беше ...истински!
Хвана градски транспорт до Кокаляне. Не дупчи билетче, естествено... Оттам - направо в бащината си къща. Беше позапустяла, но и... напоена със спомени. ''Стара спретната къщурка с две липи отпред'', които, обаче, беше отсякъл преди две години, за да продаде дървесината срещу някой лев на местното лесничейство. Отвори ръждясалата връта, която изкърца балгозвучно, и навлезе с горда стъпка, стъпквайки хилядите червеи, мравки, ларви и акари, които неминуемо се изпречваха на пътя му. В този миг той... Той беше човека!
Застана изгърбен на къра. Слънцето напичаше към пладне. Отоври си бира (не пиеше ракия понеже днес бе решил да работи) и хвана с груба длан твърдия си инструмент. Стисна го... Надигна го... Извиси го към небесата и с груб тласък го заби в мекия субстрат. Изхриптя (по-скоро - изгрухтя) и го завлачи с мъка назад. Изпоти се, зачерви се, подивя и се развихри...
В близките 65-70 минути приличаше на Таз в действие...
Накрая, след като бе изпил 3-4 бирички и слънцето го бе понапекло доволно, чичо Гошо седна на една празна пластмасова щайга, която до скоро бе пълна с картофи за разсад. Запали си поредната ''Арда - качак'' и се усмихна с умиление. Цялото поле, бе пред него. И цялото бе засято с... картофи. Чичо си беше свършил работата като истински професионалист. Сега можеше отново да се върне към стария си, безгрижен лайфстайл и да го кара така докато настане време за... вадене...:)
неделя, април 13, 2008
Из "Наръчник на любителя-микробиолог":
Най-тържествено бих ви предствил един нов клас универсални супер домашни любимци - актиномицетите. Това са една своеобразна и уникална група низши гъби - толкова пухкави и сладурести, че не бихте им устоили дори да бяхте адски стиснат и коравосърдечен тип... Спечелих ли вниманието ви...?
"От каде могат да се намерят актиномицети, и как се отглеждат тези чудни твари" - ще запитате вие. А аз съвсем закономерно ще ви отговоря, ( в случай, че ме запитате, което, убеден съм, ще направите...рано или късно, всички го правят...) че актиномицетите са навсякаде около нас. Има ги във въздуха, водата и най-вече - в почвата. Множат се в прахта по вашата секция, по перваза ви, а в изпражненията на вашия кокер-шпаниол са удивително многобройни (и щастливи - благоденстващи и проспериращи в тази хипертрофна среда). "Как мога да ги уловя", усещам, е въпроса, напиращ във вас. Всъщност, учудващо лесно. Вземете си едно голямо шише с боза, изпийте бозата, миксирайки я с ракия и сандвичи с майонеза (за мезе) и върнете (повърнете) обратно част (около 250 мл.) от вече частнично гастро-ентерологично преработената полу-хомогенна смес (а. к. а. - "манна небесна").
Та-ра-та-та-та-тааа! Вече имате хранителна среда, честито! Но нека не губим време в празни приказки, оргии и гуляи, а да продължим отвержено с преследването на нашата заветна цел. А именно - сдобиването с актиномицети, за домашно отглеждане (ако някой е забравил целта ни, злоупотребявайки с хранителната среда). Време е да стерилизираме средата, преди да я инокулираме, запържвайкия на бърз огън с малко масълце и в тенжера под налягане (3 атм., 5600-5654 град. по целз., 342-358 мин.) Моля, бъдете прецизни! Прецизността е главен добродетел на любителя-микробиолог!
След стерилизация, вече разполагаме с подходяща среда за развитие на актиномицетите - чиста и хранителна като майчино мляко! Нека ги добавим и тях, инокулирайки (т.е. инжектирайки ги) от 10-моларен разтвор на купрологичен материал от домашно куче (или от каквото имате възможност, за любознателните препоръчвам изпозлването на собствен купроложки субстрат, лично производство, под надслов - "отгледано с любов"!) След инокулация, измийте ръцете си с чешмяна вода. Ако имате рани - уринирайте върху тях, както са ни учили нашите баби*...
Нека обобщим. Вече имаме хранителна среда инокулирана с актиномицети. Остава само да наблюдаваме с нескрит, по детски, интерес, колонизацията на субстрата. Ах, как само растат колониите им, делят се, множат се и се развиват!!! Сигурен съм, че развитието на културата ще предизвика във вас чувства на възторг и душевен екстаз, извисявайки ви до достигане на своеобразна нАучна нирвана. Лично аз ви препоръчвам да поставите лабораторния съд (т.е. - шишето от боза) в хола си, кадето вие и вашите семейни приятели ще можете да му се любувате на воля. Каква завист ще предизвика то във колегите от фирмата, и какъв интерес - във вашия шеф. Колегите ви ще злобеят, а вие ще летите нагоре в професионалната йерархия. Нещо повече, освен професионален успех, актиномицетите ще вдъхват и щастие и увереност и в личния ви живот. А това няма как да си проличи, приятелката ви ще остане доволна. Ако нямате такава (понеже твърде голям процент от хората занимаващи се с микробиология остават недооценени от противоположния пол и умират в самота и забвение, отдавайки живота си на своите деца - микроорганизмите и евентуално на имагинерните си приятели, ако са имали достатъчно въображение да си измислят такива, докато размножават гъби...) скоро ще си намерите, уверявам ви.
А сега какво друго ви остава освен да си купите една голяма боза от близкия супер и да се впуснете в едно чудно лабораторно приключение, в което ще се докоснете до тайните на сътворението, ще преосмислите еволюционната теория на Дарвин по свой начин и не на последно място - ще се сдобиете с едни чудесни домашни любимци, които ще ви останат приятели до гроб и никога, ама наистина никога няма да пикаят върху килима ви!
(*Из спомените на автора: "Веднъж с брат'чед ми намерихме нек'ви бръснарски ножчета, с които се нарязахме. Баба Цонка каза да пикаем върху раните си. Ние пикахме. Раните ни заздравяха благополучно...")
събота, април 05, 2008
Кремикровци
работник с чук,
до него образ друг,
с манта и каскет...
с шише ракия
клатушка се към външния клозет.
...гарвани във мрака, смог от серен диоксид,
на касетка влачи крив скит
слушам 'Нокаут - Згид'
...калявам стомана и изчуквам ламарина.
...правя рамка на картина
и варя в казан ракия
...бъркам, бъркам и му пея
ар енд би любовни хитове...
...ракия ври
...цъфтят цветя, жужят пчели
...летим задружно към светли бъднини...
:)
Чичо Минчо - един меланхолик, неразбран...
Радка люби
...кат' добичи.
Грубо влиза със царвулите окаляни.
Анцунга накапан, думите заваля ги...
Лъха спритно, тежко, грубо,
подпрян леко на авера - Любо.
Като Вальо-Кита влиза със ритник.
и започва да се бие като Джеки Чан в Час Пик...
Във кръчмето респектира.
Плюе, драйфа, онанира
(... онанирайки насира и насирайки се мъчи да рапира.)
С лирика крива и славеите убива.
А пеперуди мачка с мухобойка...
През ден-два изнасилва Бойка-Онха.
И мастурбира пред портрета на баба Тонка...
Прай си пица с майонеза и бозица...
Човек-душица, пий ракийца...
За всички кандидат-роби на империализма...
Сега кандидатствам за някакви обяви, каквито и да е, от 'спасител на басейн' до 'касиер' или дори 'градинар'. Пък накрая може да мия и чинии. Ама кво ми пука, тва се предсразсъдъци, все ми е на акъла, че някой отишъл с 'Уърк ен травел' програмите си е намерил интелектуална работа. Важно е $долари$ да капят(колкото и материално и просташко да звучи за някой изискани интелектуалци). Така, че, драги ми смехурковци, ако си мислите, че като отидете там, дебелите американци ше ви тикат пачките долари в ръцете и пуерториканските курви ще ви се пускат без пари, само 'щото сте балкански ергени, неустоими...едва ли. Запрятайте ръкави, с пот на чело и мазна усмивка, да им лъкате обувките на тлъстите копеленца. Ама ще лъскате, щом сте в тая роля. Стикайте зъби и да не ви пука. Нали после като се върнете в БеГе, ще сте некви герои с бляскави придобивки (фотоапарати, камери, дрешки, евентуално и лаптоп). Може и кола да си купите, на старо и да возите кифлите из студентски град. Но задължително - с добри тоноколони, 'шот кола без музка не е същата гъзария като кола с такава, съответно. Пък и другото хубаво нещо (на което лично аз най-много се надявам) е, че по време на екскурзийката си може да осъществите и някой друг културен обмен и да покажете на американските хот чикс к'ъв сте свръх-потентен балкански дон Жуан.... Хем хубавци, па и умници сме си, несъмнено. Как да не се възгордее от произхода си човек накрая? Макар и лъскайки обувките за жълти стотинки (опа, (ц/с)ентове) на некой мазен, значително по-грозен и по-нискоинтелигентен средностатистически американски работодател. Ама, така е, с толкова години история и с такава култура, да стоим сега на това дередже, само ние сме си виновни. Хората пари пра'ят, а ний спим, пардон - пийм...
неделя, март 30, 2008
Никой не иска да общува с мен...
Като малак, мноо заеквах. Четях книжки за динозаври и исках да бъда палеонтолог. После исках да продавам рибки на пазара, понеже се зарибих по акваристика. После исках да стана рапър, шото почнах да слушам рап. Някаде посредата, между последните две, ми се прииска да стана и космонафт или художник, понеже си рисувах комиксчета през цялото време на скромното ми детско битие-житие. Ае, бях си смотаняк с кофти прическа и червени бузки. Викаха ми че съм дебел. Не всички. Само един съученик, де - Айшо - абсолютен нещастник, понякога го биех, макар че, от друга страна, ми се водеше за приятел и дори му помагах с домашните. Завиждаше ми, че зубарките ме харесваха. Хах! Кофти ми е за него. Сега бачка като общак, във Варна сигурно.
Иначе, пооотраснах, но все пак си оставах същия сдухал, колкото и да се праех на забавен тип... Аве, всъщност, ей ся се замислих, защо ли тръгнах да ви разказвам историята на живота ми?Не тва ми беше идеята. Всъщност искам да ви споделя, че на поселдък ми липсва дар слово и усет към естетиката. Загубил съм пламенния творчески жар в себе си. Или почти съм го загасил. Тря'я да нарисувам нещо, примерно, или да съчиня поема. Неква разтърсваща и сърцераздирателна. Бе, дайба, не моа ве! Клиширано ми е. Всичко. И аз съм просто едно лигаве, което си мисли, че когато се лигави (и буквално пуска лиги, плюе и хвърля баластра, дъвчейки) сътворява и нек'ъв (к'ъвто и да е) хумор, по време на тоя процес (т.е. - слюноотделянето). Е, да, ама - не! Ъъъ! Даже не знам какво да ви кажа... Не обичам да говоря. Искам да издавам звуци. Или да се оригвам. Винаги го правя естествено, от душа. Айшо, например, можеше докато се оригва да каже "Али Баба и четиридесетте разбойника". Аз не мога да кажа нищо смилсено, дори и когато се оригвам. Йазък, че станах висшист. А Айшо - общак. Заслужаваше ли тази съдба? С тези таланти? Деба живота му! Нещо не е както трябва да бъде...Още не съм открил причината, но когато това стане, абе - ако стане, ше ви го наирусвам и ш'ви го представя схематично под формата на подробен план, с легенда и цветови означения, които да ви радват, галейки нежно сетивните ви рецептори...
сряда, март 26, 2008
Целувката на октопода...
Освен това октоподите имат големи очи, с които те гледат някак...човешки. Вековна мъдрост се крие в погледа на тези реликти, надживели динозаврите... И що мъка се е събрала в сърцата им, по трънливия и тесен филогенетичен път на вида в общ еволюционен план. Живота ги е облъскал, както и...събитията със случаен еволюционен характер. Успели са да се преборят с патос в борбата за оцеляване и да разпрострат пипала над морета и океани от тук... до края на света. Удивлявам се от тези уникални създания. Удивлявам се и благоговея. Резпект за октоподите!
Не знам дали знаете но октоподите имат човка. Да, имат твърд рогов клюн от калциев карбонат, с чиято помощ разчупват черупки на охюви и миди. Трошат ги и ги хрускат като пуканки или чипс. Бруатални са тея копеленца, брооооу!
Друго, което ми направи впечатление, относно октоподите, беше изказването на един приятел, което ме потресе. Ще ви въведа в обстановката като цяло, но ще се придържам и към стремежа си да бъда кратък, предавайки в крайно резюмиран вариант смисъла на целия разтърсващо откровен диалог:
"Напушихме се със Стоефчо. По едно време той ми сподели, какво е неговото усещане при яденето на октоподи. Първо, каза Стефчо, лапаш някое от пипалата на октопода и ги..засмукваш..Смучеш ги, а те са толкова меки и...леко лигави. Имат малки, деликатни вендузки по долната, кадифена и бебешки розова обагрена повърхност, които галят нежно небцето ти. Засмукваш пипалцата едно по едно, всмукваш ги навътре, получава се вакуум. Постепенно ги поглъщаш. Пипалата. Едно по едно...Накрая остава само главата с онези две големи очи, които те гледат умно, докато засмукваш и останалата част от мекотелото. Ти го засмукваш, то те гледа... Неуписуема картина! В крайна фаза поглъщаш и главата, но понеже "клюна" на октопода е твърд и няма как да се свие, остата му минава през твойта уста... Докато го поглъщаш, октопода може да те целуне... Може и език да ти пусне... не се смущавай, пусни му и ти, и продължавай да го засмукваш, докато го погълнеш цял!"...
Не знам... Стефчо учи в ФМИ и е приятен младеж.. Малко ме оздачава, май е наркоман, но...да не издребняваме, в наши дни кой не е...
И все пак си има чар в мекотелите не мислите ли... Магията на мекотелите! Целувката на октопода!...Винаги ще я помните. Това е най-голямата, разтърсваща и себепоглъщаща целувка на света...Потапяте се в нея и света потъва в мъгливи проблясъци като отражения от уличните лампи по мокро от октомврийски дъжд стъкло...
Целувката на октопода! Опитай я и...вече никога няма да бъдеш същия!
Ръждясала фабрика
А всеки работник гладен е. За ракия жаден е.
Хърбав, счупен, болен, миризлив...
С пъпки, афти, хиф и тиф...
Приятели са ми... и аз живея с тях.
Пушим сас и топим във майонеза хляба.
Пием боза и си делим по равно коза.
За нощна смяна пак се правим зле...
С гащи дочени към фабриката крачиме...
Деад-метъла и траш-пънка от душица тачиме...
И по пътя от моста на влюбените драйфаме...
Пръцкаме и дръжките във рейса шлайфаме.
С шкурки стържем, прайм стружки и опилки...
С отверки върху седалките гравираме...
Серем, цапаме и онанираме...
На вашата култура гордо се изсираме...
Туптят във такт сърцата от стомана...
За обществото днес сме като за стомаха язва-рана...
И скитаме нощем край турбините на ТЕЦ-а...
По ръждата се катериме като гекони...
И си правим дрехи-къщи от найлони...
В братство, равенство и мир...
Жмел жулим и цигли от цимент полепнал шкурим...
Чадим, сееме, култивираме, берем и вадим...
Даряваме децата ви със... радост... светлини!
...Ацетон и всекакви летливи етери!...
Хей, деца, Дядо Мраз дойде!!!
Хайде всички да се налъхаме с кале!!!
Графична лирика...
По пътя губя се, пилея ся, разшивам се...
В асфалта със студа в едно се сливам...
Полягам леко и заспивам...
Чезна, мръзна, избледянвам...
С мрака слепвам и се удължавам...
Понасям се...
И влизам всякаде...
В ъглите керамично павирани...
По тротоарите разбити и...бордюрите разпукани...
Стържа със подметки...
С метални кънки - остри, тънки
Надбягвам се със мрака
...
И после чадя сам и сядам до варела...
На завет, сянка и опора.
Сам съм, но и друго не ми трбява...
Всиждам всичко и навсякаде понасям се...
Мисля всичко.
Всичко знам.
И чувствам всичко.
В душата ми е врящ казан...
Катранен...
А катран по ръбовете стича се.
Капе като сладко от къпини.
На фон на саксофон и грамофони.
Джаз, тих ритъм и във сенките отпускане...
Свличане във ъгъла.
В калта въвличане.
Психарии и мистерии...
цимент, бетон, тухли, мухъли, в мрака бухали,
копали дървари, скърцали дървояди,
гризали, в мозъка влизали,
ходове, бодове, шев и кройка,
лабиринти въртящи се в торнадо...
мазно, тъмно, страшно, гадно,в малко мръсно гноясало тяло...
По 20лв. на глава и забравяме за тревата...
Някой беше казал, че корупцията е навсякаде около нас. За мен, обаче, дълги години тя беше по-скоро новина от вестниците или телевизията. Не се бях сблъсквал очи в очи с нея, не я бях помирисвал и докосвал. И така си живеех необезпокояван и неоскверняван щастливия си животец, докато един ден не ми се наложи да... откупя ареста на една приятелка...
Беше петък вечер. Бяхме в един клуб в студентски град. "Строежа" се казва... Посетителите са нещо средно между авангардни и модерно мислещи хора, отличаващи се от тълпата, и...обикновени наркомани и алкохолици. Аве с няколко думи - твърде алтернативна и субкултурна социална прослойка. Ако може въобще да бъде "социална", понеже повечето от тая младеж са явни анархисти и бунтари, врагове на всичко, което започва със "соц". "Доста изсулени" - би казал баща ми. "Деграденца" - бих казал, с лека иронийка, аз...
Та, в тоя конкретния петък бях излязъл с едни приятели (не се сещам даже точно кои) като, междувременно, се запознах и с една девойка и един младеж. От лаф на лаф и от бира на бира - излязохме отвън... И (чудех се дали да го премълча това, ама айде...) пушихме трева. Марихуана, канабис, Cannabis indica/sativa или както и да го наричате... Не поощрявам употребата му... Но, доколкото ми е известно, не употребата, а притежанието на забранени вещества, е нарушение, което може да те подведе под съдебна отговорност и т.н... В случая, когато милите ни господа офицери ни бяха забелязали и се прближиха до нас, ние вече бяхме приключили с каквото и да е. Верно, че единия отбеляза, че "дима ни още не се е разсеял", но...това не доказва нищо. Всякакъв вид запалена трева (сено, слама, райграс. люцерна и т.н.) има почти индентичен и подобен мирис на дим, особено отдалеч. Как ли са ни надушили? Може би са придобили супернюх в продължение на дългогодишната си практика? Аве големи хитреци са си тея ченгета, като цяло... Особено ако става въпрос за нечие нарушение, от което могат да си приберат некой друг лев. Левче по левче и...накрая се образува една крупна сумичка, никому неизвестна и необложена с данъци. Е, после, покрай тая корупция или по-скоро - масова корупция ('шото тя си е доста масова като явление), как нема да има и..."сива икономика", питам аз?!?...
Както и да е, въпроса тук е, че момичето, с което бяхме, имаше малко трева в себе си, което се води за нарушение на закона... След като полицаите я намериха, понеже тя доброволно извади "всичко, което носи в себе си", по нареждане на полицая, започнаха едни въпроси - "ама какво е това, я кажи сега" и т.н. Все едно те не знаеха много добре за какво става въпрос. После почнаха да ни развиват едни теории, как за това ти оставало досие за цял живот. Питат ни кой-какво учи и т.н...Аз си казах, че уча екология и ние "еколозите" и без това не се обичаме от сега много-много с полицията, така че ще го приживея. (Аве, бех доста пиян, ако трябва да бъда честен и въобще не ми пукаше...) Едното момче, обаче, учеше за строителен инжинер. Полицая му разправя как щял да стане инжинер сега, с т'ва опетнено досие... Следствия, задържания, арести... Ами какво ли щели да си кажат родителите ни като разберат какво правят децата им и т.н...
Кофти скроена психо-атака... Или по-точно резюме към едно зле прикрито предложение. Ние, естествено, схванахме за какво иде реч. Питаме го - "Ок, к'во правиме сега?"-а единия полицай (тъй като другия се беше отдалечил да наблюдава да не дойдат други колеги случайно) почна да разтяга едни локуми -"Ами, не знам, вие кажете". Той много добре знаеше за какво става въпрос, просто си беше отработил тактика да не говори за цифри и пари. Записвателни устройства днес има всякакви, дори в мобилните телефони ги има... Тоя пич и тая девойка се бръкнаха и му подадоха по една двадесетолевка. Полицая, обаче, гледаше някак' недоволно. Усетих намека. Бръкнах в портфейла си и подадох на пича до мен още една двайсетолевка, за да я подаде на ченгето. Пича нещо не разбра и се опита да я скрие, за да "си я изпием ние после, а не куките" - както сам се изрази, но полицаят го забеляза и се смръщи. Усетих, че цялата "сделка" отива на провал и затова му казах само - "Дай парите на човека". Даже се усмихнах и ведро погледнах ченгето в очите. Той му ги подаде и ченгето си ги взе. Пожела ни лека вечер и..."да не се навъртаме много наоколо" Остави дори пакетчето с тревата. Е, значи не е било толкова заради тези... опасни за здравето на индивида и обществото, забранени вещества, а...чисто и просто заради парите. Използваха закона за да ни вземат 60 лева. Оставиха ни тревата, може би от чувство за колегиалност. По пътя към вкъщи може да попаднем и на други техни колеги. И те са хора, и те семейства хранят...
Бях ядосан. Представях си как следващия път ще инсценираме подобен случай с пакетче джоджен или чубрица. В главата ми се въртяха едни сюжети, едни скрити камери, едни "Господари на ефира", едни телефони "Спри корупцията в МВР" и т.н... После, обаче, се позамислих. Всъщност, това, че тея ченгета бяха подкупни, спаси моята приятелка. Иначе, положението и се усложняваше доста. Окей, тогава! И самите ченгета знаят, че това, което вършим, не е чак толкова опасно. Просто използват еди-си-кой закон за да изкарат незаконно по някой друг лев. Абе, всъщност, доста си изкарват, но да не издребняваме... Проблема, обаче, ще дойде, когато същия този подкупен полицай, вземе 20лв. рушвет от еди-си-кое лице за управление на МПС в нетрезво състояния и 500-600м. надолу по пътя същото това лице прегази 8 годишно дете... Кой ще е виновен, тогава?...Не ми се мисли дори...
Просто - законите са направени неправилно. Не бива да се смята за престъпник някой си младеж заради угарка със съмнително съдържание в джоба... Докато, в същото време, всички знаем, че "големите риби" си "плуват" на воля и тях никой не ги закача. Пък и 'що да ги закачат? От нек'ви келеши вземат 60 кинта за едно малко, полупразно пликче с трева. Колко ли могат да вземат, ако заловят някой с по голяма пратка? Замислете се. Полицията няма интерес да спира и арестува диларите. Толкова е по-лесно с... обикновените "наркомани" по улиците. И без това са доста. Не можем ли да кажем, че еди-си-кой, странно изглеждащ растаман, е квартален дилър, опитващ се да утрови децата ви. Ето ти новина за пред общестото. Още един "обществен враг" зад решетките, още една бляскава пришивка по пагоните на "образцовия" офицер!!! И после някои ще ми говорят, че системата не работела добре... Да, бе да...
Според мен, обаче, схемата ,за жалост, е следната: Хващат някой тинейджър със семейни проблеми и нисък успех в училище, да пуши трева. И веднага - в детска педагогическа стая, викат майка му и баща му, после го пускат. Баща му започва да го бие системно, а момчето напук започва да друса и амфетки и съвсем за*бава училището. Хващат го отново. Вкарват го в ТВУ, където става жертва на изнасилвания от по-големите - престъпници и роми. После - в психиатрията, кадето му минава живота, клатейки се на една пейка в градината на психодиспансера и говорейки си сам на себе си. Чудесен живот. Чудесна социална политилка, чудесни закони. Така трябва да се постъпва с всеки престъпник. Особено, когато не е имал достатъчно пари да си плати, когато е трябвало...
Чичо Гошо се връща на село...
Чичо Гошо бе развълнъван. Влака тракаше монотонно из полетата на Дунавската равнина. Бяха минали Плевен и Павликени... Наближаваха Г.Оряховица - гара с възлово значение за БДЖ-линиите в България. Абе, с две думи - пътуваха. Няма да навлизам в дребни подробностни и детайлни описания на околните пеизажи. Той, чичо Гошо, и без това не забелязваше дребните детайли, не обичаше природата и не се впечатляваше тъй лесно от разните му там художествени измислици. Не беше артист, а по-скоро абсолютен рационалист (или дребнав битов човечец, ако така ви харесва повече), който смяташе поетите, художниците и всек'вите му там подобни изчанчени типове за меки китки, или направо - педерази...
Най-накрая влака акустира в Поповската гара. Чичо Гошо си хвана дочената чанта, скочи в местния автобус №2 (една от общо двете линии, обслужващи китното градче, от време на време) и с футболен хъс се запъти директно към Кръчмата, с главно 'Къ'. Е, естествено трябваше да мине, формално, през родната си къща, да си остави багажа, да хапне туй-онуй, квото старата му майка е наготвила (демек - специален празничен обяд, понеже за нея тоя ден е доста 'светъл'), да я забаламоса, отговаряйки на скучните и въпроси, набърже, да се обади на аверите и - дим да го няма! Речено-сторено!...
Кратки бележки от автора:
Приключвам си нощната смяна, изпивам си чая, изпивам си кафето, 'фащам си влака за Попово Сити Бейби, карам си часовете кормуване, земам си практическия изпит за управление на МПС, напивам се за 3 ве4ери - 4 пъти и...се връщам за нощна смяна, отново. Предчувствам, че заедно със Чичо Гошо ще си прекараме чудесно, осъществявайки, един вид, своеобразен културен обмен. Дано да е останало нещо свежо...
Чичо Гошо посреща Нова Година!!!
Чичо Гошо не обича да изпада в подробности. Освен когато се напие и се включи в някоя дискусия на политическа тематика. Тогава словата му заблестяват със завидна философска задълбоченост и всеобхватност на мисълта. Голем Философ е тоя наш герой, чича ти Гошо, бих вметнал непринудено аз, от ролята на лирически разказвач...
И така де, Нова година е. Чичо Гошо слезе в мазата да си наточи ракийца в едно 2,5 литрово шишенце от "Дерби" - Кола и се качи на 13тия етаж с блясък в очичките. Живка, неговата верна изгора и спътница в живота, бе предложила да прекарат празника семейно, както в доброто старо време, по социализма, когато партийните идеологии ни втълпяваха, че коледа не съществува и единствено Нова година е празника в който семейството трябва да бъде заедно. И когато идва Дядо Мраз - един релегиозно ненатоварен образ, понеже партията недолюбваше църквата и всичко свързано с нея... А чичо Гошо и жена му си живееха все още твърдо в комунизма. В социализма по-точно, понеже комунизма тъй и не дойде след цифра петилетки и обещания...
Седнаха на масата. Живка бе наготвила Свинска яхнийка, Пиле с ориз, Баница с Късмети... Не чакаха никой. Синът им отдавна се бе установил в Германия и нямаше възможност, а може би и желание, да се върне, дори и само за празниците... Евентуално мо жеше да ги посети сестрата на Живка, която бе Стара мома и... която чичо Гошо, незнайно защо непонасяше. Абе, той по принцип не понасяше повечето хора понеже света като цяло му бе крив и...вечно виновен за нещо. За проблемите със здравето му, за безпаричието и за разрухата на БКП. Според чичо Гошо, афинитетът му към чашката бе следствие, а не причина за проблемите им... Странен човек е тоя чичо Гошо... Леко темерут и самут, но иначе симпатичен, ще си позволя да отбележа...
Седяха на масата. Ядяха... Дъвчеха... Чичо Гошо си сръбваше чашка след чашка. Живка бе купила пластмасова коледна елха и 2-3 шарени и искрящи топки. Имаше и гирлянди. Всичко бе купено от Илиянци, когато Живка ходим да прави Новогодишни покупки. Преди два дни, тоест...
Гледаха новогодишната програма по "Канал 1". От време на време сменяха на "бТВ" понеже сега те предлагаха по актуална и модерна програма. "Комиците и техните приятели" се бяха заели да приповдигнат настроението във всяко семейство, във всяка къща, във всеки апартамент, на всеки чичко и на всяка лелка, както и съответно - на всеки дядо и на всяка баба...И на малките деца, които все още не са достатъчно големи за да ги пуснат да излязат да се напият безпаметно с приятели. Мал шанс за тез деца...Аз вече пораснах....
Седяха на масата, ядяха, пийваха и гледаха телевизия... "Големи шушумиги са тези Комици ве" викаше си чичо Гошо в опит да намери диалог и въобще - обща тема с Живка. Те май бяха поизгубили диалога помежду си от доста години насам. Но нали бяха сами един без друг, оставаха да живеят заедно като типични, до болка омръзнали си един на друг, съпрузи. Ех, каква любов, ех, каква романтика!!!...
Звънеца извъня. Беше сестрата на Живка - Гинка. Гина по природа от малка си бе добро дете, но понеже беше пълничка, пъпчива и мълчалива остана...стара мома. И все пак в нея имаше някакъв чар. Във всяка жена има по нещо...магично. Айде, пообмислих го, връщам си думите назад, не баш във всяка, ама... Във всяко нещо, всяко божие творение, по принцип, си има нещо хубаво...Некаква магия...
"Ой, Гинчее, милооо!" - рече Живка още на вратата - "Ела да те цункам, душко!" А Гинка и отвърна, с неотстъпваща и по нищо емоционалност - "Айии, Живчеее, дай да те гушнаааа!"...
Чичо Гошо стоеше настрани и ненавиждаше тая цялата емоционалност... Тея целите лиги, целувки, милувки и тем подобни работи от детската градина... "Те, тея жени сякаш още си играят с кукли, така се държат. К'о ми са са разлигавили такива" - коментираше си наум нашия лирически герой. Стана...Незнайно защо... Може би защото Гинка се опита да нацелува и него, отскубна се от всепоглъщащата и топла и мека прегръдка и излезе без да каже нищо... "Не мога да ги понасям тея двете като се съберат.. Жени на 40 и косур години ми станали, а ми се държат като лигли..." - мърмореше си чичо Гошо докато чакаше ансансьора... Изчака го, влезе и натисна копчето за надолу...
Слезе пред блока и се запъти към Кафе-Аператива на Минчо с устрем и блясък във очите. Във вътрешния си джоб стискаше шишенцето ракийца, което бе зел..."за всеки случай". "Па и малко алкохолец на Нова Година никога не е излишен, все пак е празник" - мъдро обобщи чичо Гощо... Надяваше се да намери там тайфата. Разсъждаваше, че повечето също като него ще бъдат отблъснати от лигавия нрав на жените си. Който имаше жена де, понеже повечето бяха алкохолизирани смръдливи стари ергени, които никоя нормална жена не би търпяла.
Отиде до магазина... Пардом - Кафе-Аператива. Бе тъмно, нямаше никой. Навярно в Новогодишната вечер единствено той беше толкова изпаднал за да търси забава и утеха за душата в тази светла вечер и то точно в това светло кътче...
Бе отчаян... Изнервен и ядосан на целия свят. Седна на земята, до тенекиената стена на заведението. На завет. Седеше и удряше гълток след гълток. Душицата му се посгряваше с всяка глътка, която му действаше като... като капка любов. Капка след капка изпълваше душицата си. А любовта толкова му бе липсвала цял живот. И може би затова пиеше толкова ракия. Чувството бе почти индентично...
Стоеше и слушаше фоерверките. Една безмалко да падне върху него. Напсува ги. Некви младежи, които правеха купон на 4-ртия или 5-тия етаж и си мислеха, че... че целия свят им е в краката. Ах тези хулигани... Нямаше едно време такива...
Всички пиеха и се веселяха. Хвърляха бомбички, пиратки, фоерверки, бенгалски огньове, ракетки и...ракети и тем подобни, нашумяли след 89-та пиро-съоражения...
Хората се забавляваха и бяха щастливи. Пиеха и пееха. Чичо Гошо също пиеше, но... не пееше. И май не беше щастлив, което забеляза след кратка самоанализа на живота, която си позволи да си направи в този струен момент. Нова година бе... А той беше стар и живееше не просто в старата година, а направо в стария, миналия век...И то доста години назад... Защо така..? Този свят не го приемаше?... И той, той също не можеше да намери ролята си в него. Никой не го искаше, но и той, още повече от всичко и всички, не искаше никой от...тая реалност, в която живееше. В наши дни човек за човека е вълк!!!...
Отпи отново... Очите му бяха насълзени. В целия този глъч и в цялата тази всеструяща пиянска радост той...той стоеше сам свит до студената тенекия и...преглъщаше ракия от полвин-литрово пластмасово шише от боза... Преглъщаше с...буца на гърлото. И вече всяка нова глътка не просто топлеше душата му, а... като малка рекичка, поток след поток...усилваше и...устремяваше и едновременно давеше чувствата му... Те се понесоха по тази струя устремена..И накрая се изляха в един огромен водопад...По-голям от Ниагара...
Чичо Гошо заплака... Изля пиянската си горчивка към света, толкова неудобен и неразбираем от него... Плака докато очите му не изсъхнаха и не почнаха да го дерат и да го дразнят... А после - стана, изсекна се с рака, захвърли вече почти празното шишенце, изпърдя се и тръгна към вход Б на блок 151, устемен към 13тия етаж, неговия апартамен (не си спомням точния номер, от ансансьора в ляво) и леглото му, в спалнята, кадето вече със сигурност доволно похъркваше любимата му - Живка...
Прибра се и легна. Живка вече спеше, а Гинка се бе изтегнала на диванчето в хола. И двете похъркваха доволно, а от време на време и изсумтяваха нещо, неразбираемо за него...
Не искаше да мисли за нищо и никой. Чувстваше се емоционалено изпразнен. Легна до Живка и...просто заспа. Без сънища, без емоции, въртене в леглото или сомнанбулстване. Всичко беше нормално и абсолютно средностатистическо. Също както в 2007-ма и всички години преди нея
П.С.
Честита Нова Година, чичо Гошо!!!
Чичо Гошо имал проблеми с алкохола?!?
На чичо Гошо обаче не му беше особено романтично. Потеше се и не можеше да спи... Накрая тихичко и незабелязано от жена му Живка, ставаше, отиваше в килерчето, кадето обикновено си кашираше малко ракийца за черни дни, и гаврътваше за душевна утеха и разтуха... След това си лягаше мирно-мирно... Обръщаше се на обратно да не лъха на Живка, която никак не одобряваше неговите алкохилни навици, и заспиваше като къпан младенец... Е, чат-пат похъркваше и попръцваше, но кой средностатистически съпруг на средна възраст не го прави?...
И тази вечер чичо Гошо заспа по обичайната процедура. Заспа и...засънува...Чууууден сън му се присъни:
Сънува, че отваря очи и...Кво да види? Намира се на средата на огромна бяла зала...Толкова огромна, че чак края и се невижда... Всичко е бяло, докадето погледа ти стига... И той в средата на таз' безкрайна белота, лежи на един креват. Някав странен креват, който леко даже му обива... Опитва се да стане...Да се понамести, барем'...Но не, не може и да помръдне...Колкото и да се напряга... Попъхтя, поизпсува и накрая се отказа... Остана да лежи и притвори очи... Отвори ги след минута...И кво да види... Тълпа дребни, ниски, зелени човечета с големи глави и огромни тъмни очи го бяха наобиколили и си говореха нещо на странен език, без да помръдват устните си... "Ей, кой сте вий ве?!? Бах' мааму! Ей, ко искате от мене, бе..."? Опитът му за диалог с чуждоземците бе неуспешен...По едно време единия от приълците се приближи и заговори на разбираем за чичо Гошо език. "Ние сме пратеници от расата на "Алкалоидите" и идваме от планетата "Алкол", от далечната галактика "Ох". Тук сме за да ви изцерим от вашата алкохолна зависимост. Ще оперираме вашия организъм на метаболитно ниво и ще отстраним вашите алкохол-кинази, с чиято помощ вие разграждате етилово-алкохолните молекули, лишавайки тялото ви по този начин, от способността му да усвоява алкохол, в какъвто и да е вид и в каквито и да е дози... От този ден нататък алкохола ще бъде най-непоносимото за вас вещество..."
"Квоооо?!? Я ме оставете на мира , уа, еееей... Мааайка ви дай*а, ше ви кажа аз!!!... Аз, алкохол...такоз...килазите си ги не давам, ша знайти, ееей...!!! Пуснете ме или ше ви пребия като кучета!!!"...
В изблик на гняв и от страх да не изгуби най-свидното си, чичо Гошо преодоля някак си телекинетичните вериги, с които извънземните го държаха завързан за стола, стана и пристъпи смело към тях... И се почнаха едни тъпаници и шутове кой-каде свари... Насини им големите очи, поду им и без това по дефалт надутите глави... Счупи им ребърцата и хилавите крайници... Абе с две думи - счупи ги от бой... След като наби най-главното извънземно, цялата атмосера се промени. Постепенно в белотата изчезна и наоколо се показаха некви технически джунджурии със светукащи тук-таме по тях лампички... "Навярно бялата реалност е била оптическа измама, подържана по телекинетичен път от оня, главния зелен дрислю", незнайно откаде си помисли чичо Гошо. Той обикновено не получаваше такива велики прозрения. Доста странно... Но, както и да е, нямаше време за мислене...Чичо Гошо продължи да бие, рита и руши всичко на около..."Пуснете ме уа ей, мамка ви! Искам да изляза! Ш'ви чупа тиникията, ей, страшно ши стани, каам ви!!!" В резултат на дестриктивните действия на чичо Гошо кораба на Алкалоидите взе да се олюлява застрашително... Може би бе счупил навигационната система?... Всичко започна да се тресе!... Губеше височина!...Оооо, неее! Летящата чиния падаше, а катапулт, навярно - нямаше...
Чичо Гошо бе толкова паникьосан, че без малко да направи белята от страх. Тая, голямата, не друго... Не знайно как, обаче, в противоречие на законите на класическата механика, не последва нито взрив, нито каквато и да е форма на катастрофа, при съприкосновлението на летящата чиния със земята... Нещо повече...Летящата чиния прелетя над 151-ви блок на Люлин 10, завъртя се около блока и влезе през прозореца на 13-тия етаж право в спалнята на чичо Гошо. И от там директно, чичо Гошо изхвърча и се паркира на семейния одър до Живка...Летящата чиния се завъртя още 2-3 пъти и се изгуби в лилави светлинки и проблясъци...
"Божеееее!!!" крещеше на ум чичо Гошо, отказващ да приеме случилото се. Дали беше сън или...или беше наистина?!? Прагматичната душица на чичо Гошо се напъваше да разбере истината, но колкото и да си "блъскаше главата" оставаше сляпа за истината. Чичо Гошо не вярваше в свръхестественото и паранормалното и не гледаше "Досиетата Х". Вместо това се наслаждаваше на зрелищен футбол и гавръткаше ракийца със салатка в кафе-аператива, долу, с момчетата... И въпреки това не можеше да приеме за обективна истина версията, че това е било просто сън. Сърцето му туптеше като локомотив на товарен влак. Стана, разтреперан и олюлявайки се се добра до целта, усърдно скрита в килера. Пресуши пластмасовото 250-милилитрово шишенце от "Пепси-Лайт" и с поуспокоена душица се върна и полегна до сънуващата вече третия си сън и отвреме-навреме доволно скимтяща и прихъркваща, Живка...
От този ден нататък вече нищо не беше същото!...
"Аутопсия"... Или: "Откаде идва салама"
Накълцан и нарязан влизам на кадри в бийта...
След 5 масура изграждам завидна нАучна култура...
В главата ми среда е анаеробна...А аз съм на науката роба...
В бяла манта, с манджа накапана и с бира олята...
Със скалпел режа, аутопсии прая...
Обичам всички малки лабораторни животни...Галя ги със скалпела... Галя ги, галя и приспивна песен им напявам:
"...Колко нежна е ноща...Аз само вървяя...Не мога да мисля...А всичко ставаа, ставааа..."
Пускам ток на реофилно краче...
Жалко, че не знаете т'ва к'во е...
Т'ва е крак, от жаба изолиран, със седалищен нерв - запазен, а бедрен мускул - отстранен, но прасцев, такъв - запазен...
Тествам го...И на вибрациите се радвам както дете на близалка малка... А що ги няма вече онез захарни петли...?
Имаше приказка за захарното петле, което зарадвало едно дете... Стопля мис е душичката като ги чуя тия...
И пак режа к'вото е останало в операционната...чиния.
Като касап, баш' ербап...Праа рап...
А римите ми тежки като ножа на касап:
Дебел селянин, пиян, с ракия окапан, с кръв омазан, за Грийн Пийс - образ омразен!
Чичо Ставри реже Гошо...А Гошо е прасе...Или по скоро - бе...
Доскоро квичеше и на чувства зли свобода си даваше...
А сега - чарк след чарк, в коритото, от него все по-малко оставаше...
Записки и щрихи за обективната реалност
Слушалките ми издънват ушите. Не мога без тях, не мога без музиката. Иначе, ми е толкова скучно в метрото, в автобуса, в трамвая. Аве - навсякаде. Имам нужда от моя ритъм, да се потопя и да избягам от всички кофти слухови дразнения, които се опитват да навлязат в ушичките ми. Мамицата им...
Аве, замислете се как младите са се забили всеки в неговия си ритъм, абстрахирайки се от околния свят. Изглежда околния свят е взел да става застрашително отблъскващ... Може на мен така да ми се струва само, знам ли? Или ние целенасочено се опитваме да избягаме от него...
Аве каде отивате ве, драги ми спортисти? 'де ше идете? Никадее! Реалността е тук и сега, и обикновено е по-голяма и значима от нашето собствено съществувание, жалко...
А някой беше казал, нещо от рода на "реалността - това е моя представа", или нещо такова... Е, не знам кое е по-значимо. Ние, бягащи от тази реалност и отказващи да я примемем...? Или реалността, която, макар и отхвърляна, си остава абсолютно обективна и непоклатима от мястото си в пространството? Нека всеки решава сам за себе си. Но само факта, че си задаваме тоя въпрос - за значимостта на човека в обективната реалност, говори за това, че нещо в тая реалност не е наред. Или ние сме станали прекалено префърцунени и чувствителни и все нещо циврим и не можем да си угодим, или...реалността е станала отблъскващо груба и нехуманна. Кое е по-важно - чисто обективната или просто човешката, макар и доста субективна гледна точна на човека за света около него?
Не знам, всъщност целия този спор може би няма никаква логическа обосновка и е случаен резултат на странното ми емоционално състояние в момента. Дал съм си свобода на въображението и емоциите... Поотприщил съм си философското мислене, може би... А света, разнищван или не от мен, си остава все същия. И 94 и 280 са си същите... И сградата на БФ си е същата... И калта по улиците си е същата... Никой не ме пита дали искам или не искам да бъдат точно такива каквито всъщност са, защото те са точно такива преди аз да знам нищо за тях. Аз влизам в техния филм, а не те в моя... Защо трябва да си мисля, че мога и трябва да ги променя по мой умисъл и по моя представа...? Защо трябва вечно да си мисля, че живота ми е виновен и трябва да се чувства супер гузен за това, че не е такъв какъвто аз искам да е...? 'се някой ми е виновен... Не знам, дано при вас да не е така...
Аман от хора, вечно недоволни. Аре или да реализираме идеите си, или да се абстрахираме настрани и да ги забравим, шото от тях освен да ни боли и да ни образуват дребни дразгички, с възможна прогресия към язви, неврози и тем подобни чудни болежки в бъдеще, нищо друго няма да спечелим. Ех, че сложно го казах, сорка... Прочетете го пак. Извода - няма файда от мечтатели и фантазиори. А от здрава майсторска ръка и точна инжинерна мисъл. Нека нещастниците неразбрани да си драскат в скритите до възглавничката тефтерчета оди и балади за неусъществения и ненамерен смисъл на живота... А през тва време ние да земем да построим нещо най-накрая, да направим нещо в този живот...Празно - Страшен
Но не в добрия смисъл...
А по скоро непотребен, със смисъл непонятен...
Реплициран, многократен...
До безсмислие повторен...
По кадър забавен се правя на забавен...
И пулсирам в'всеки кадър...
Болезнено шаблонно, механично, мъртво, скучно и статично...
В цикъла заспивам и във цикъла съм буден...
...и чакам да бъда събуден...
От кого? Защо? Аз сам себе си приспивам...
Да съм буден смисъл не намирам...
Деня е сив, студен, сковаващ...
Пулсирам, бълнувам и припадам...
Не и днес пак...Писна ми...
Главата ми е пълна със бургии...
И малки чукчета... Габърчета, забиващи.
Обграден от хора, онаниращи...
Храчещи живота си, умиращи...
Сиви мозъци, на паважа разпилени, смазани...Гарвани кълвящи ги...И хората кълнящи ме...
Чувствам ви... Псувам ви...
Бягам от вас и в гнила гнус препъвам се...
Глави с коси - глисити, гризещи главите им... Тълпа - хора - смрад гнусяща, капеща, разложена, воняща...
Чувствам се във хорър, чат-пат, промеждутъчно...
В филма съм...и то достатъчно...
Защо ми трябваше пак да сънувам...?
Ставам, якето обличам и чорапите обувам...
Напред към светли бъднини летя, не се страхувам...
Уча, бачкам, просперирам и умувам...
Та-ра-та-таа-та-тааа!!!
Просперитеееет!!!
Ураааа!!!
Наапреееед!!!
...
Размислите на един обикновен наркоман...
За Телевизията и Масовата култура с Любов
Не знам братле, не съм от тях. Просто не ме влече. Напоследък - все повече и все повече оставам сляп и глух за сеира около мене. Може би моя си свят, каде реален, каде илюзиорен, ме вълнува много повече. Имам си собствен живот, тооолкова по-интересен от всичко останало около мене. Може би съм самовглъбен егоцентрик и едновременно на фона на останалите - ексцентрик. И идея си нямам, дори не искам да ви занимавам, пишейки разни словоизлеяния за себе си. То, това тука да не ви е есе...
Питам се аз, к'во интересува някой че Сашка Васева, примерно, се скарала със съпруга си, с който въртели бизнес с автомобилни гуми, и сега той я разорил. Или, че еди си-кога си, еди си-кои си се блъснал в колата на М. Т. от столичния квартал "Младост" 1 като и причинил определени не толкова маловажни, но и не толкова съществени изкривявания по каросерията и бронята....Просто ми се струва тъпо, безмислено. Толкова ли няма с какво да се занимават дадени скучаещи домакини, че трябва да четат "Лична драма" или да гледат сапунки, или евентуално - "Море от любов" по цял ден. По-точно - винаги когато могат, понеже "Море от любов" се излъчва само в събота слетобед, без да броим повторенията посреднощ.
Не знам. Чувствам се още по-устемен към изолация от тази цялата информация. Искам да си купя едни гооолеми слушалки, през които да чувам само това, което ме интересува. Жалко, че напоследак е толкова малко. Но и как няма, на фона на целия този информационен шум...
Не знам, драги ми смехурковци, но аз не се кефя нито на "Сървайвър", нито на "Пълна промяна" (понеже там има грозни и дебели жени, мечтаещи да бъдат красиви и уредени в живота), нито "Островът на изкушенията" (...или "изкушението", не се сещам, въпреки че там е пъъълно с готини мацки). Просто не ме радват особено тая маса слъзливи историйки, тая цифра циври, сълзи и лигички. А вие и се наслаждавайте, ако така ви идва от вътре... Може би след време, мнооого време, ще разберете, че целия монтаж на тези предавания е тооолкова шаблонен и...привидно бляскав и раздвижен, че чак ще започнете да ги гледате само за да им се надсмивате. Ах, тези...забаени кадри на всеки емоционален момент...Ах, тези...компилации от най-добрите изпълнения на всеки напускащ играта играч... При това - винаги на фона на нек'ва готина музика, която въобще не се връзва на иначе толкова флегматичния тип нервна система на конкретния играч. К'во ми ги показвате толкова готини сега, нужно бе цяяял сезон за да съберете някоя и друга забавна случка от тея хора. 'Шото те по дефолт са си тоолкова скучновати и посредствени, че чак вече не се чудя защо им се радва толкова драгата ви аудиторията. Защото, драги зрители, те са хора на народа и народа ги обича. Да живее народа и неговите любимци!!! Да живеят народните забавления и нека масовата култура просперира до безкрай!!!... От всеки кокошкарник до всяка махала да се гледа "Биг брадър", "Сървайвър", "Пълна промяна" и не знам си още кво. А аз... аз ги гледах като малък по RTL, SAT1 и Pro7. Сега не гледам телелвизия...
Обръщение на Тайния Български Микробиологичен комитет:
Борци за просперитета на МикроБиологичната нАука, обединявайте се!
За Хората, Кучетата и Генното инжинерство
Отивам за работа. Бързам, закъснявам отново. Завивам зад ъгъла и... безмалко да сритам едно малко, сиво същество в тъмното. Заприлича ми на плъх, но се оказа, че е куче. И тая скромна и незначителна случка, не знам защо, ме хвърли в дълбоки размисли, на които ми се ще да дам израз в следващите абзаци…
Първо: Добре де, ама какво са ни направили кучетата, че да ги превръщаме от смели, диви, агресивни животни в жалки подобия на гризачи с изцъклени очички, прегракнали гласчета и тънки криви краченца. Как ли се чувства тоя, конкретния Пинчер. Дали не осъзнава себе си като… изрод в кучешкото царство? Как би се представил, когато трябва да спасява своята любима Далматинка от нахалния Боксер от отсрещния вход? И да речем, че конкретния Боксер не съществува и всичко е прекрасно. Пролет е. Люляци цъфтят. Птички пеят. А неговата възлюбена, съвсем случайно, е разгонена и го облъчва с феромони. Е аджеба, как ще си извърши съпружеския дълг, тоя нашия невзрачен Пинчер, когато любимата му е в пъти по-едра от него и той, колкото и да се надига на пръсти, не може да достигне целта… Любовна трагедия! Не искам да ги мисля дори, понеже се натъжавам, наистина…
Друг пример: Ако живеете в Студентски град, няма как да не сте виждали едни конкретни, адски дебели песове, които се навъртат около арабските дюнери над “Баба Яга”. Е, запитвали ли сте се, защо аджеба, тия кучета са се охранили така, че чак да им е трудно да се движат? Ами, много просто, заради нас, хората. Кучетата имат инстинкт за самосъхранение, включващ това, да изяждат всичко, което могат, понеже в природата не са имали чак толкова богат избор и толкова голяма трапеза. Сега обаче, в процеса на урбанизация и най-вече - крайното им установяване около определени закусвални, те не са могли да пренастроят тези си навици толкова бързо. То и ние, още не сме успели да преборим бушуващия в нас животински глад. А са минали толкова години еволюция. Кучетата ли да го направят, след като са доста назад след нас в еволюционния си път, а и тази урбанизация им се стоварва изведнъж… Горките те, дебелаци…
Откакто дойдох в София, забелязвам, че повечето кучета, които се отглеждат в апартаменти са нек’ви дебели, с криви крачка, трудно подвижни и с изцъклени очички… В природата нямаше да бъдат такива, определено. Още един пример за нащ’а въздесъща компетентна намеса. К’во пък толкова, искаме да имаме нещо живичко в нас, че да си го мачкаме и гушкаме… Толкова е забавно.
На нас всичко ни е забавно. Правим големи кучета, правим и малки кучета. Правим дебели кучета, набръчкани кучета, кучета със сини езици, правим котки без козина, правим пилета с четири бутчета… А бе, правим си к’вот си искаме, кой може да ни държи сметка? Толкова е интересно, след като си разбрал формулата на живота, да я използваш по свой си начин. И да бъдеш създател, творец… Ей така, на игра…
Похвални слова за агро-креативността на българина
Не знам дали сте минавали по Евлоги Георгиев, уличката с канала по средата. Абе, минавали сте, сигурен съм. Че именно там, близо до моста на НДК, зад едно павилионче, гледам с благоговение и умиление, как някой работлив нашенец е направил една градинка 1,5 на 2 метра и с много любов е позасял 2-3 корена домати.
И после сме били мързеливи, викат германците. Таратанци - отвръщам аз. Кой германец ще си играе да засее 2 корена домати зад тенекиен павилион баш’ в центъра на Берлин, примерно. Никой! И що? Шот са дебели и ги мързи? Може би? А може би, не! Истината ще си остане мистерия, мисля. Проблема, обаче е друг. Как може хора, които не ги мързи да си пилеят силите на вятъра да живеят в такава неуредена държава? И достатъчно ли е да си работен, за да живееш в уреден живот? Според мен не. Щото на някой хора не им липсват воля и сили… ама им липсва акъл, определено. А това да имаш акъл и да координираш дейността на бригада общаци, пак не си е лека работа… Ама ще се оправим, определено, как няма да се оправим. Поне в земеделието ни бива. Българина винаги е бил здраво свързан със земята. Прочетете творбите на първите български литературни дейци. Доста активно се засягат теми като “жътва”, “оран”, говори се за “бразди” и тем подобни кънтри-лайфстаил-агро-терминологии. Е, че що не? То не може да се говори само за изкуство, гражданско общество, свобода на словото и печата и други такива превъзвишени тематики. Друго си е като хванеш я рало, я мотика. Романтика лъха от нивите, приятели, баш’ уникален чаромат…
Че и за това и днеска сме си така… Строители на Народна република България. Строим я вече векове и пак нещо не можем да я доизкусурим. Щото организацията ни куца, мисля аз. Едни строят, други цапат и развалят… А трети строят, ама без разрешение, леко незаконно…
И тъй де, за милите доматенца. И тяхната не е лесна. Бяха спаружени и недоузрели. И можеби никога няма да узреят, понеже са имали щастието да бъдат засяти в среда с твърде екологично-неблагоприятни условия. Според едно проучване радиациата на Орлов мост била най-висока на целите Балкани. Е не се знае, може и да лъжат, пък може и аз да се бъркам. Ама тея доматенца, те-я до-ма-тен-ца… определено нема да ги бъде. Ще загинат без да оставят поколение, без да разпръснат гордо семената си в пространството, без дори леко да почервенеят. Трагедия…
Идва зима. Ще изгният, сигурен съм. Ама и догодина, наесен, като минавам пак от там, почти 100% съм сигурен, че доматенца пак ще има. Има толкова много баби без работа. Пенсиите им са ниски, не могат да пътуват като германските баби. И кво да правят? Да плетеш терлици ол’да тайм не си е работа, да кърпиш чорапи - също, те чорапите бая поевтиняха… Да продаваш гевреци? Е кой ги купува? Никой. Друго си е да хванеш…садилото и като едно време на село да позасееш туй-онуй… Я пиперки, я доматенце, я лучец… Пак дано до година даде повече…
"GBR? Кво е т'ва? Той нали каза, че е от Англия?"
Бях на работа. Работя в хостел, нощни смени, на рецепция...Некав гост в хостела ми обеснява, че навън полицаите правят някакъв проблем на някакъв човек, който твърдял че има резервация за моя хостел. Излизам да видя кво става навън. Двама редови полицаи разговарят с един чернокож пич...разтворили ли му чантите на земята, явно са тършували преди това, и се опитат да намерят диалог с горкия човек...Само дето те не знаят бъкел английски...Видяха ме и ме викнаха...Взеха ме за преводач...Все едно това е моя работа...Аз обаче се отзовах, понеже ми стана жал за човека и как некви простаци, съжелявам за което, но наистина е така, го "вземат за мезе"...Единия тръгва да го пита, откаде идвал..човека си обяснява, аз превеждам..Повтприх го два пъти поне...единия, който явно си беше избрал ролята на "лошото ченге", макар че на мен ми изглеждаше по-скоро смешен, отколкото страшен се приближи и изрече с дрезгав глас "Добър вечер"... Познато ли ви е?...Хах...на мене да. Но вслучая нямах нищо, всичко си бе в ред...бях зает да обяснявам на неговия колега за амнайсти вече път за кво е тоя печат и на коя граница е бит..и за кво е другия, и за тва не му обърнах мноо внимание.."Лошия" се поизнерви от което, мисля:)...По едно време, след некви абсурдни въпроси, единия ми вика, защо аджеба пише "GBR" на паспорта, а не "ENG" например, шото тоя пич им бил казал че е от Англия...Обясних им, ама..не можах да си сдържа смеха..Те се изнервиха нещо, отдалечиха се, заедно с паспорта на човека, спореха нещо...По едно време единия се връща и ми вика.."виж го ся тоя как изглежда на снимката, а къв е в действителност" (човека на снимката беше с вързана, дълга коса, а сега си я беше пуснал, беше станала една къдрева, бухнала, беше пуснал и брада) Аз викам, еми човека направил нещо с косата си ся, пуснал я просто, незаконно ли е? Ченгето ми вика, че не можело така, трябвало да изглеждаш както на снимката...Аз викам, е добре ако съм ена дебелана и после отида на дебелариум, след като съм се снимала, и сваля 30-40 кг и започна да изглеждам много по различно, кво трябва да направите, да ме съдите ли?..Оня се смее нещо..викам има ли такъв закон, забраняващ промяната на външния вид..Той вика: "Има, има!"..Аз викам: "Кой е той?"...А той, нищо не каза, смее се, клати глава...както и да е..Трябваше да вляза понеже работата ми изискваше да седя на рецепцията..След 10-тина минути влезе тоя задържания...питам го, кво стана, как те пуснаха. А той ми вика че го питали кви български футболисти знае, и той избройл там по известните, те се "смилили" над него и го пуснали. Браоз, викам си, професионализам...
...
Кво да коментирам, приятели?...Освен супер непрофесионалното държание на полицаите, ниската им обща култура и информираност и вулгарността, за която нямат и грам срам...Най-тъпото е, че когато единия ме пита, "що на паспората пише "ГБР", а не Англия", дори и не се усети колко тъп въпрос задава всъщност...А ме пита нек'во гордо, все едно целия свят му е в краката, 'шото има палка и пистолет...
Не знам, драги ми смехурковци...не съм некав анархист и тъй нататък, но...Как да слушам заповедите на някой, е в пъти по-тъп от мен...Как да живея в тая 'европейска държава', в която могат да те вземат за терорист и враг номер едно на системата, а след тва да те пуснат, само 'шото знаеш достатъчно български футболисти...?
Чичо Гошо: Похищението...
Чичо Гошо изпсува...Системата...Всички политици, шоу-звезди, журналисти, хора, пътища, автомобили...В него беше останала само омраза...Давеше душата си в смрад от чернива като катран злоба...Към интериора и екстериора на Света...И малката мазна стая, в която работеше нощните си смени...Беше пазач на строеж.. работеше на смени - 2 на 2. Гледаше ноща през прозореца и...виждаше единствено изкривеното си, преждевременно състареното си лице като отражение, понеже лапмата беше включена, а навън се стелеше адски мрак...Беше 18 ноември...Студа се носеше като Духа на Аладин, разклоняваше се и се просмукваше в Стоманените скелета на сградата...Там се размножаваше, промотиран от термопроводимостта на метала...Реплицираше, транскрибираше и транслираше се...Чичо гошо Си наля още малко от зацапаното пластмасово шише - "Дерби" - Касис...Естествено, беше пълно с ракия..."ракийчицеее, светая мъченичицеее..."
Чичо гошо търсеше некав сюжет в тоя живот...Той не беше от хората, които по принцип се замислят, не незнайно защо тоя път го правеше...Можеби заради скуката...Скуката развива хората...Прогресира личностите...Мисли, мисли...И нищо не измисли..Пусна си мач..".Белите орли" вс. "Ужас" (Долно Марчино)...Обичаше ги тея момчета..Живееше с тях. Още от малък си мечтаеше да бъде футболист...После като тинейджър, т.е. юнуша, играеше в младежкия отбор "Люлин 1928". Централен нападател. Подпомогна достатъчно развитието на спорта...и то чисто любителски. Не получи и лев за геройските си изяви...пред него се стелеше бляскаво бъдеще и безброй пътища на развитие...Дали щеше да се включи в дрийм тийма на "Съветската народна младеж" или щеше да заложи на развитие на родна почва - това си зависеше само от него...Малко хора по това време имаха тая свобода. Това не беше за всеки. А чичо Гошо определено не беше "всеки", нито "кои да е". Абе както и да е...
Чу странен, стряскащ шум...Нещо средно между мяукане на борещи се котки и дрънчене на ламарини..Стресна се. Дори си плю в пазвата. Надигна се бавно..Сянката му се плъзна и накриви в едно съз законите на оптиката по ъглите на стаята...Изохка. По-точно - изпсува. Жално и болезнено...Хвана с кокалестите си длани бастуна. Стисна го силно и отвори ламаринената врата. Изскърца. Вратата...Излезе навън..Вдиша от напоения с мраз студ и пристъпи в калта...Присви очи и се вгледа по посока, от която чу странните звуци...А!...Стресна се...Чу ги отново...Повториха се...След това пак и пак, и пак..."Ало...Ей...Кой е?!?" - извика чичо Гошо..Опита се да придаде агресивен тембър - "Излез, бе мамка ти!" ...Никой не излезе...Влезе в предверието...Звука се чуваше някаде отдолу...Може би от мазата...А там беше пълен мрак...Чичо Гошо се замисли..малко ли наркомани и цигани обикаляха наоколо? Малко ли ненормалници и наемни убийци, курви сводници, малолетни престъпници..."Абе, ей, шшш!"...Никакъв отговор...Стисна прожектора си и пристъпи надолу в мрака...Осветяваше толкова малко. А мрака го заобикаляше от всякаде...Като хиляди черни зли очи наблюдаващи го злорадо зад гърба...Пристъпи...Опита се да си вкара доза увереност...Запя си. Припев от някоя само нему известна сръбска песен. Може би на Цеца...Или Лепа Брена. Класика...
УУУУУУУУУУАуаууау!....Ужас...Светкавица...Заниците му се свиха. Диаметъра им стана колкото на като точка от химикал върху бял лист. Светлината се понесе по зрителните неврони и се заби болезнено в зрителния център... Заслепи се...Падна... Спъна се...Удари си главата в стъпалото...Изпусна прожектора...изтърва бастуна...Търкулна се надолу по недовършените, обковани със метално скеле, стълби...Болката инвазира тялото му...От всички страни, по всички пътища...Хвана се ръка за ръка с болеста сковаваща хрущяла в ставите му...Катализира се...Експлодира...Завлядя го...А той се отпусна безжизнен на полвин метър от последното стапало...Потъна в цимента...
Анимационни размисли
Да СГЛОБИМ ВОЛТРОН!!!
ВСЕКИ ДА ПОМАГА С КАКВОТО МОЖЕ...КОЙ С РЪКА КОЙ С КРАК...ДОНЕСЕТЕ РАЗНИТЕ ЖЕЛЕЗАРИЙКИ, БОЛчЕТА, ВИДИчКИ, ГАИчИЦИ ОТ ГАРАЖА ИЛИ КИЛЕРА НА ДЯДО...ДОНЕСЕТЕ МАСЛО И НАФТА...ДОНЕСЕТЕ 6ПЕРПЛАТ И ИЗОЛИРБАН...ДОНЕСЕТЕ ИНСТРУМЕНТИ - чУКОВЕ, ТЕСЛИ, ТРИОНИ, НИВЕЛИРИ, шМИРГЕЛИ, КЛЕщИ, ОТВЕРКИ - КРЪСТАчКИ, КАКТО И ОБИКНОВЕНИ ОТВЕРКИ, ДОНЕСЕТЕ СЕБЕ СИ И НАЙ ВЕчЕ - ЖЕЛАНИЕ ЗА РАБОТА...ЗАшОТО шЕ НИ чАКА ДОСТА РАБОТА, ДРАГИ МИ СМЕХЪРКОВЦИ...НО НЕКА НЕ СЕ ПЛАшИМ ОТ РАБОТАТА..ЗАщОТО СМЕ МЛАДИ, БЪРЗИ, СМЕЛИ, СРЪчНИ И НАЙ ВЕчЕ РАБОТЛИВИ БОРЦИ ЗА ПРОСПЕРИТЕТА НА СЪВРЕМЕНАТА МЕХАНИКА...ВОЙНИ НА ТЕХНИчЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ...ДА СТРОИМ ЗАВОДИ..ДА СТРАОИМ ПЪТИщА , АВТОМОБИЛИ, РОБОТИ, АНДРОИДИ И КИБОРГИ...ДА ЦАПАМЕ С НАФТА шОСЕТАТА И ДА ЦИМЕНТИРАМЕ ТАЯ МАЛКА НЕщАСТНА ПЛАНЕТА И ТЕЯ МАЛКИ НЕщАСТНИ БУБОЛЕчИЦИ И ТРЕВОЛЯЦИ...ДА УНИщОЖИМ ВСИчКИ ПРИРОДНИ НАРКОТИЦИ И ДА ЗАЖИВЕЕМ САМО НА СИНТЕТИКА!!! ДА ИЗГРАДИМ ЕДИН НОВ МЕХАНИчЕН РОБОТИЗИРАН СВЯТ НА ИДЕАЛНИ И СИМЕТРИчНИ ХОРА И ПРЕДМЕТИ...НА ЕДНООБРАЗИЕ И БЕЗБРОЙ ЕДНАКВОСТИ...ДА УБИЕМ ВСИчКИ ИНДИВИДУАЛИСТИ И ДА НАПЪЛНИМ ЗАТВОРИТЕ С ПОЕТИ, ПИСАТЕЛИ И МУЗИКАНТИ...ДА ИЗДИГНЕМ НОВИЯ СТАЛИН КАТО НАш ЛИДЕР КОИТО щЕ НИ ВОДИ И ДЕН И НОщ НАПРЕД..НАПРЕД И НАГОРЕ..ДА СГЛОБИМ ХИЛЯДИ РАКЕТИ С КОИТО ДА ИНВАЗИРАМЕ ЦЕЛИЯ КОСМОС И ДА ПОСЕЕМ НАшАТА БОГУУГОДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ПО ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА..ДА Я ПОДчИНИМ..ДА НАКАРАМЕ Малките нещастни форми на живот от другите планети ДА НИ УВАЖАВАТ И ПОчИТАТ..ДА ГИ ПОДчИНИМ И ДА ГИ ПРЕВЪРНЕМ В НАшИ РОБИ..ДА СЪЗДАДЕМ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛА НА НАРКОТИЦИТЕ КОЯТО щЕ СЕ ГРИЖИ ВСЕКИ ДА ПОЛУчАВА НУЖНАТА ТЕРАПЕВТИчНА ДОЗА ЗА ДА МОЖЕ ДА РАБОТИ ПОВЕчЕ И ПОВЕчЕ И ПОВЕчЕ..ЗА КАУЗАТА НА НАшАТА ВЕЛИКА ЦЕВИЛИЗАЦИЯ..ДА УБИЕМ чУВСТВАТА В ХОРАТА чРЕЗ СИНТЕТИчНИ АЛКАЛОИДИ И ДА ГИ МАНИПУЛИРАМЕ И УПРАВЛЯВАМЕ чРЕЗ ДИСТАНЦИОНИ НЕРВНИ ИМПУЛСИ...ДА ГИ НАПРАВИМ ПО ДОБРИ, ПО СИЛНИ И ПО СЪВЪРшЕННИ..ДА ИЗГООРИМ ВСИчКИ ЖИВИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ И ДА РАЗСТРЕЛЯМЕ ВСИчКИ МУЗИКАНТИ..щЕ СЕ СЛУшА САМО ТЕЧНО МУЗИКА...И ТО С ЦЕНЗУРА ОТ ДЪРЖАВАТА..ДЪРЖАВАТА щЕ НАЗАНАчАВА чИНОВНИЦИ-DJ И щЕ ИЗБИРА РЕПЕРТОАРА ИМ...щЕ СЪЗДАДЕМ СПЕЦИАЛНИ ТЕЧНО КОМУНИ КЪДЕТО щЕ СЕ РАБОТИ И СЛУшА ТЕЧНО..щЕ СЕ СПИ ПО 5 чАСА НА ДЕН И щЕ СЕ РАБОТИ ПО 19....ДА МИЛИ МИ ПРИЯТЕЛИ...САМО ТАКА щЕ ИЗЛЕКУВАМЕ ТАЗИ БОЛНА ПЛАНЕТА..И щЕ УБИЕМ ВСИчКИ ХЛЕБАРКИ НАЙ НАКРАЯ, КОПЕЛЕНЦАТА ИМ МАЛКИ ГАДНИ МРЪСНИ ГНУСНИ..щЕ ГИ МАчКАМЕ И ГОРИМ..щЕ ГИ ТРОВИМ..щЕ ГИ ПРЕСЛЕДВАМЕ ДО ПОСЛЕДНИЯ ИМ ДЪХ..щЕ ВПРЪСКАМЕ ОТРОВА В ТРАХЕИТЕ ИМ И В МАЛПИГИЕВИТЕ ИМ ТРЪБИЦИ..щЕ ГИ ДЕЗИНФИКЦИРАМЕ И НАТИКАМЕ В ГАЗОВИ КАМЕРИ...щЕ ИЗТРИЕМ ГЕНИТЕ ИМ ОТ ЗЕМНИЯ, А ЗАщО НЕ И ОТ ВСЕЛЕНСКИЯ ГЕНОТИП...щЕ ОСТАНЕМ САМО НИЕ...САМО НИЕ И ПРАСЕТАТА КОИТО щЕ МОДИФИЦИРАМЕ ГЕННО И щЕ ИЗПОЛЗВАМЕ КАТО ЖИВИ КОНСРЕВИ..ДАА..ДА ДРАГИ МИ СМЕХЪРКОВЦИ, щЕ НАСТЪПЯТ БЛАЖЕНИ ДНИ...ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ ПРИЯТЕЛИ..СЪБИРАЙТЕ СЕ..РАЗПРОСТРАНЕТЕ ТОВА СЛОВО НА СЪМИшЛЕНИЦИ, РОДНИНИ, ЗЪЛВИ И ЕТЪРВИ..СВЪКОВЦИ И шУРЕЙ...ВСИчКИ..ВСИчКИ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ..ВСИчКИ ТРЯБВА ДА УчАСТВАТ...ДААА..ДА ПРИЯТЕЛИИИ...
ДА ЗГЛОБИМ ВОЛТРОН!!!
Живота е шише
Сладострастен сън
В изгрева пурпурен - къпя се.
А той - със лава ме залива...
С любов - тъй сладка,
Омота ме.
И аз съм никой и ме няма...
хем усещам как света цял в мен се дави...
В друг филм влизам..
Зима е..
И аз сам съм ...
По трънливи рози ходя и се храня с топлината гаснеща.
А в очите ми прозира нищото...
Най-страшното... Най-силното...
Потъвам в нищото и ставам никой
Просто алкохоли, матеряли смесвам.
И живи... Или всъщност мъртви - без значение..
За шоколад мечтаят и за вечна дрямка.
Дали не искам с тебе да заспа в тоз ритъм... И да усещам топлинт на дъха ти и пулса на сърцето... И да усещам с радост как отпускаш се във мен... и аз отпускам се, потъвам в теб... Тъй сладко, меко, сладострастно..
Хора, изгубили живота си...
Мисли вплитаме, търсим смисъла, мечтите гоним...
Бягаме, във мислите, а телата ни стоят на стола...
Велики сме, отвътре, но от вън - тъй скучновати..
В душите ни бушуват урагани, но отвън сме толкоз слаби...
Какъв е смисълът на тази сила, щом тя е без проява...?
Духът, макар и силен, на границата с физиката се пречупва..
Като дим, като пара, или водна струя, блъскаща се във гранит...
С тяло от живота чувствам се разбит...Така и ти си...
И твойта сила изразява се в това да запълваш с букви бели листи...
И да бълваш огнени, пламтящи, заредени...мисли...
Велики...но просто мисли...
Идей, колкото красиви...
Толкова...неусъществими...
Картини празни..
С ботуши кални, мазни...
С четки и писалки във ръцете...
Градим култура...
И бачкаме като общаци..
По строежи...
А несправедливостта в живота като нож те режи...
Борим се да разработим на хората духовните залежи...
А шефовете ни... са тъй невежи...
И всички тъй усмихнати са...свежи.
...
Вечер... стихове творим.
Денем...носим тухли по строежи.
Нямаме време...
По халат и пантофи...
Утринна свежест...
Отправям поглед към хоризонта...
Далечното, непознатото...
Неоткритото, неосъзнатото...
Част от всичко съм, но само от перваза...
Искам да съм горе, но нямам воля (дори) от блока да сляза...
Нямам воля, нямам време...
А времето отива си... минава покрай мене...
Аз съм част от нищото, (но) част себе си осъзнала...
Част, малка нищожна, невписана в на големите плана...
Каде е силата ми, в едно да заживея...
С огъня да горя, с водата да се лея...
И тая шир да бъде част от мене, а не аз - нищожна част от нея...
Искам нея да поема и с нея да се слея.
И нито само аз да бъда част от нея, нито само тя - от мене...
В идеален равновес...
...(като) екосистема в лес...
Да бъда жив, втъкан във на живота нишките...
А не някой, отскубващ (само) на конопа нишките...
Вплетен,в корда, в мрежа от омраза (...впита...)
От страх пълзя, по пода лазя...
...с поглед устремен нагоре...
Всички мразя!...Всички мразя!...
Не, не искам... Не мога (така) да живея...
Нямам време да се смея... Нямам време да обичам...
Сам по улиците скитам...
И мене да обича, никой време не намира...
Време няма никой, зает в шира да се взира...
Цели търси и намира...(Уж)...
А живота си отлита.
Времето минава. Любовта овяхва. Земята ни пресъхва...
Да отлетим на юг не можем...
Не можем (днес за) утре да отложим...
Идва нащо време...
Във времето да се разложим...
Времето сега е, основи да положим...
Да се съберем, да вярваме, да можем...
Или пак да се изложим...?
... Нямаме време...
Понесен в мисли...
Отвеян, замечтан...
Губя себе си тук, търся недостижимото там...
Стискам зъби
в опит да се впиша във живота сив.
Изгубих красивото, сега съм просто жив.
В живот - физиологична функция.
Живот - прост, далече от величие.
Затворил очи, потънал в безличие.
Разкъсан между случки, хора, образи...
На чужд влак, по чужд път возя се...
Изгубих шанса...или още има го?...
Стискам зъби и вярвам сляпо...
Но в какво?
Нима не виждаш живота накъде отвежда ни?
Мечтите - убива, очите - премрежва...
Нима сляп си? Той ослепи те?
И в сивота уби мечтите?...
...
Други бяхме, други...
Дните по-топли бяха, а нощите - красиви.
Цветовете - по-ярки, живи...
...
И сега пак смеем се, но някак сиво, вяло...
Виждам те, ти виждаш мен...
И пак продължаваме сами направо...
Всеки в свой свят свил се.
Със съдбата отредена, примирил се.
Споделяме... планове и бъдещи успехи
...за живота ставащ "все по-Happy"...
А всъщност копнеем за онези дни и нощи...
И отминали моменти.
Когато бяхме заедно. И живота друг бе...
С мечти и вино опиянявахме се...
А сега с работа и учене...
Заробваме се...Сами заблуждаваме се...
Без Път...
И днеска пак...
и пак без дъх съм.
В зазидан свят...
аз пак без път съм.
В море без бряг...
С крайпътен сак...
В живот без лак...
В живот без такт...
...без мирис, без вкус
...без час, без глас
...а аз - ням, без слух
...ни зрение, ни нюх
В празна рамка, без картини
живея...
В горчив опит на света да се
присмея...
Нямам воля, нямам сили, да говоря не умея.
С буца в гърлото...не мога да се смея...
Августовски вечери
в потъващи пясъци...
В на лятото...
последните тласъци.
Смях...светлини...отблясъци...
И ти!...В центъра на всичко!
Раздвижваш фона.
Движиш вечерта.
Блестяща!...Струяща!...
Ярка!...Обаятелна!...Очарователна!...
Омайваш ме...
Тъй лесно губя себе си...
Заслепен от теб...
От смеха ти...
Завърташ по свой начин света ми.
Придаваш друг привкус на деня ми.
...Нов смисал, стремеж, цел...
А аз просто трябва да бъда смел...
и към тебе поел,
по начин умел,
да ти покажа, че света чудесен би бил
...за теб и мен.
И ако търсиш...но объркана си.
Погледни просто към мен.
Аз съм тук, до теб, обичам те...
Докосвам те и смея се със теб...
Обичани...
...във косите ти заравям се..обичам те...
...потапям се във теб..в света ти..
усмихваш се..обичам те...
с теб съм във дъха ти давя се..
изпращам те..във ноща пак губя те..
отчаян в други търся те..и в нея пак намирам те..
но този път реална..или ти илюзия си...
коя си ти..
обичам те...във теб губя се..
света размазваш ми..кой съм аз, коя си ти...
очите ти красиви са..затварям ги..и чувствам те до себе си, която и да си...чувствам те..чувствам, че си ти..
във нея..в нея..и във нея..в която и да е..
(никое не е достатъчно специална за да има само теб за мен)
...Ти...ти си (във) всички и (във) всичките..обичам те...обичам те...
не мога да те разгадая...разделя и отделя..за мен не мога да те заделя...
ти покрай мен си..за миг прелиташ..губя те..
...откривам знаци празни каде била си..в нея, може би...за миг..
и после пак давя се..губя се..обичам те...каде си ти?
...обичам всяка, във която дори за миг превиждаше ми се..обичам те..и теб и теб
...търся истината за мен, но не откривам я...
...обичам те..и дишам във косите ти
..обичам те и плувам във очите ти
..обичам те...и ти отпускаш се във мен..аз съм с теб, и ти си с мен..
понякога мисля си, че никога не съм бил по близък с някои, отколкото със теб..обичам те..обичам те...
...и после виждам Теб
..за миг..
омагйосваш ме със красотата си
..по тайнствен начин
..отблъскваш ме...но те обичам..и не бих могъл да те избия от главата си
..още повече когато..вярвам, че и ти наистина имаш нужда от мен..
аз мога да те обичам дай ми шанс
...мога с теб да съм..с теб да плача..с теб да се будя...да те обичам..да те обичам повече отвсеки друг...
виждам те за миг
..и теб те няма...
и после в мрака губя се...
и в кревтата пак рева: "обичам те"
...никой съм..никой...
...и после теб те няма...
а Ти до мен си...
изкушаваш ме...толкова близко..
побъркваш ме..едновременно толкова невинна и толкова секси
..възбуждаш ме..
и после разчувстваш ме
...на моменти дразниш ме...
ти си глезно момиче, свикнала да те обичат
..и все пак мога да те обичам..мога..
...и Теб...
колкото и да не ме разбираш..ти ясна си ми...слаба
..и имаш нужда да ме обичаш, имаш нужда някой да те обича..истински..иснтински..
не знам мога ли така да те обичам, за винаги
..за нощ..може би ще се помъча..
но аз..не изкам да те захвърля...не искам...ти по-важна си за мен...не разбираш колко важна си за мен..
обичам те..най искрено..точно така както имаш нужда
..обичам те..не користно а просто ей така
...защото важна си за мен и не бих те оставил
...не бих го направил колкото и да не ми вярваш...
...и после губя се в очите Ти..
Ти..Ти си...най ослепителна...най...най...!!!..
и на моменти само ти разбираш ме...
художничка...
рисувам със очите си...със светлина...по лицето ти
..по дяволите..от тебе ме боли...боли ме
...толкова перфектна си
..не мога да те имам
..ако те имам и изгубя
..ще умра...ще умра
...боли ме от теб...
искам да те забравя..
и после пак те обичам..
не съм достатъчно добър за теб..аз никой съм
..а ти в живота си не искаш някой "никой"
...ти ще имаш всеки..ти ще имаш всичко...
аз просто нещастник съм, който обича те
..във свят сврян, сред мечти..
аз съм никой..плача над клавиатурата..и безсмислено, безсмислено обичам те...
..обичам Ви..0бичам ви...
бих дал сърцето си..завинаги, завинаги на Теб
..и Теб..и Теб..
Ти омагьосваш ме..убиваш ме..обичам те
....и губя те...винаги губил съм
...или не..
не съм имал нищо и за това нищо не губя...
аз просто те гледам..да те докосна не мога...
ти живееш зад витрина
...а аз отсреща, във студа, по теб ще се захласна
...и после ще премина
...да нацепя дърва за вкъщи (бързам)
....за студения си дом, за моя жалък празен дом
...за моя свят безсмислен..
с надежда топлинка да влея...
и после пак съм сам..
да се смея не умея..във този свят пак сам съм
...далеч от теб...твърде далеч
...ти си приказка детска...
...Ти си песен приглушена..Ти си сянка....
Ти си миг отминал..
изгубил съм те..по гуляи..и отдавна сам съм..
отдавна...от 20 години, може би...
никога не съм те имал...и не бих те имал...никога
..не плача даже..пред кого..и за кого да съм когато
..никой в този живот нито за миг не ми каза че ме обича.
...никой...нииииикой...!
а аз...
аз по дяволите толкова ви обичам
...разкъсвам се...от толкова любов
...та кой...аз...кой съм аз да ви обичам
...позволили ли сте ми?
...аз питал ли съм ви?
...мога ли да ви обичам?
..поредния в списъка нещастник, който ви обича
...поредния...никой... нещастен сън заспал
..поредния..нещастник...
...поредния обичащ, необичан...